Търсене
537 поста от Аша
Аша започна да се ядосва. - Разбирам защо ви е трудно да приемете това, което се случва. Да, изглежда, че се продавам за армия, но друг вариант няма. Ако бях отказала, баща ми щеше да ме убие, а не това искам. И тъй като…
Аша въздъхна. - Дори не разбирам омразата ви към нас. - изрече жената и отпи от чая си. - Ръцете ни са вързани, моите най-много. Нямаше какво друго да направя. От баща ви знам, че Ефос някога също е бил под управлението …
Аша си бе направила чай и реши да го пие във всекидневната. За нейно съжаление, Силиа също бе там. - Добре ли сте, госпожице Силиа? Изглеждате напрегната.
Аша поклати глава. - Не знам. Знаеш, че тя винаги казва по нещо за нас. - престори се на разстроена Аша.
- Прекрасно. - отвърна Аша и също се усмихна.
- Така е, но изглежда моят те интересува много. Дори не знам защо си толкова любопитна какви ги вършим ние. Това са си нашите лични отношения, ние сме женени все пак. - изрече Аша. - Със Силиа по същия начин ли се държиш…
- Какво стана? Не можеш да ми опонираш, защото знаеш, че съм права. - изкикоти се Аша и продължи да си пили ноктите, сетне погледна роклята в ръцете на Елвира. - Хубава рокля. Ако наистина си открила друг мъж, не разбира…
Аша въздъхна. - Не се тревожи за нашите отношения. Може да ни отнеме малко повече време, но ще изпълним задачата възложена ни от крал Селиандър. - изрече жената и се усмихна. - Между другото, разбирам защо си с него. Той…
Аша приветливо се усмихна. - Може би. Ако забременея ще е по-скоро, но уви засега не ни се получава. - жената нямаше да каже много повече, за да не издаде какво всъщност се случваше. Надяваше се само Афсол да не е сподел…
- Нима? - вирна вежда Аша. Знаеше, че Афсол го няма, можеше да си позволи да говори по-свободно с тази проклетница. - Това е моят дом. Не помня с Афсол да сме те канили.
Аша пилеше един от ноктите си, когато Елвира влезе във всекидневната. - Ти пък какво правиш тук? - вирна вежда принцесата.
Аша изсумтя. Знаеше, че няма да се измъкне от това, а Ейда изобщо не изглеждаше добре за подобно нещо. Силас никога нямаше да я поиска така. - Не желая да го правя пред тях.
- Какво говориш? - очите на Аша се разшириха. - Не желая да бъда заснемана по такъв начин!
Аша разтри бузата си и изсумтя. - Хубаво, нищо няма да кажа повече.
Аша изсумтя. - След малко ще се ядосам и ще се наложи да разчиташ на проклетницата Ейда да ти заснеме, каквото ще ти заснема. - изрече принцесата. Силас не спираше да я обижда.
Аша забеляза самодоволната усмивка на Ейда и я зашлеви през лицето, одрасквайки я с пръстена си. - Ти на какво се смееш, долна уличнице? - извика принцесата и се обърна към Силас. - Радвай ѝ се. В Милбърн пак ще търсиш м…
Аша не разбираше. - Добре, какво ще правиш с тези илюстрации? Не можеш да ги показваш на хората.
Аша слушаше Силас, но нищо не разбираше. - Явно наистина ще трябва да го видя, не разбирам много това, което каза. - отвърна принцесата. - Кой ще върти тази ръчка?
- Какво е това? - изненада се Аша. Не беше виждала подобно нещо през живота си.
Аша нареди на Ейда да тръгва и двете тръгнаха след Силас и Силиа. Влязоха в една от спалните и принцесата скръсти ръце. - Какво ще правиш?
Аша сви рамене и отпи от чая си. - Нищо. Забавлявам се с нея. - отвърна жената.
Аша леко се намръщи. - Не помня да съм ти нареждала да ми отговаряш! Ти си наистина тъпа. Можеш да имаш всичко, същевременно не можеш да направиш нищо. - засмя се жената и отпи от чая си.
- Каква тъпачка. - изсмя се Аша и отпи от чая си, сетне погледна Силиа. - Браво, за прислужница ставаш. Не знам как изобщо принцеса може да се унижава до такава степен, че да приготвя ястия и напитки. Семейството ти е бо…
- Вярно, не знаеш или забравяш. Все едно. И това няма да помниш. - продължи да се смее Аша. - Само Силас да приключи с теб и бая смятам да те... използвам. Сега върви в онзи ъгъл, обърни лице към него и си вдигни ръцете,…