Търсене
55 поста от Аша в „Лятната вила на Афсол Фингел“
- Знам, но не мога да приема. - отвърна Аша.
Аша поклати глава. - Не точно. Трябва да се върна бременна или с бебе в ръце в Милбърн. Тогава ще бъде дадено златото и то не на мен. - въздъхна жената. - Аз няма да получа абсолютно нищо от цялата ситуация, освен други …
Аша се изсмя горчиво. - А какво мога да направя? Баща ми никога нямаше да приеме отказ. Никой в Милбърн нямаше. - отвърна принцесата.
Аша поклати глава. - Аз няма да видя и една жълтица. Бебе срещу злато и помощ от страна на крал Селиандър. Няма да ги получа аз, а баща ми. Той никога не би позволил да живея другаде.
- Нямам избор. - поклати глава Аша. - Свободна? Това е само мечта. Веднага щом се върна в Милбърн, веднага ще ме омъжат за някого.
Аша беше напълно наясно защо Силиа отбягва този, но щеше да се прави, че не знае. - Ревност. - въздъхна жената. - Разбирам госпожица Елвира, аз съм голяма пречка за нейното щастие.
- Наистина звучи странно. - изрече Аша. - На принцеса Силиа не ѝ е харесало това, предполагам.
Аша забеляза, че Силиа я няма. - Изглежда принцеса Силиа отново е започнала да употребява опиум. Какво мислите се случва с нея? - попита тя Крисчън.
Не че нямаше методи. Силас си служаше с какво ли не, когато искаше да спи със Силиа. - Не разбирам от тези неща. Предполагам, че няма начин. - сви рамене принцесата.
- Защо ѝ е да прави всичко това? - престори се на изненадана Аша.
- Какво ви е направила? - попита Аша. Не че я интересуваше особено, но не беше лошо да има информация за хората около Силиа. И без това, тя я подозираше за опиума.
- Не разбирам защо ѝ е да бъде с такъв мъж. - изрече Аша. - Виждала съм какво прави по партитата, неприемливо е. Тя изглежда красива, не виждам защо да се занимава с него, но знам ли, не съм аз тази, която трябва да казв…
- Менталните им неразположения? - учуди се Аша. - Не изглежда да им има нещо.
- Не, Афсол никога не ми е правил проблем за това с кого разговарям. Нашите отношения не са като на нормалните съпрузи, ние сме във фиктивен брак. - отвърна Аша. - Организирах го, да. Прочетох за подобно събиране в една …
- Не, просто не знам какво бих могла да си кажа с повечето тук. С принцеса Силиа никога не сме се разбирали, с госпожица Елвира също. Онези двете, - тя посочи Лилит и Нана - изглеждат интересни, но знам, че не са особено…
Аша въздъхна. - Не знам към кои точно. - изрече тя. - Не желая да се меся там, където после ще ме обвиняват в неверни неща.
Аша бе леко скандализирана, когато видя в какво се беше облякъл този Каво, но му беше свикнала, затова нищо не каза. - Здравейте. - поздрави тя пристигналите. Тези феически крила ѝ тежаха, но щеше да издържи до края на в…
Аша бе дошла да види дали робите на Афсол бяха свършили работата, както трябва. След като всичко бе наред, жената реши да изчака гостите, вместо отново да се прибира.
Аша изсумтя. Знаеше, че няма да се измъкне от това, а Ейда изобщо не изглеждаше добре за подобно нещо. Силас никога нямаше да я поиска така. - Не желая да го правя пред тях.
- Какво говориш? - очите на Аша се разшириха. - Не желая да бъда заснемана по такъв начин!
Аша разтри бузата си и изсумтя. - Хубаво, нищо няма да кажа повече.
Аша изсумтя. - След малко ще се ядосам и ще се наложи да разчиташ на проклетницата Ейда да ти заснеме, каквото ще ти заснема. - изрече принцесата. Силас не спираше да я обижда.
Аша забеляза самодоволната усмивка на Ейда и я зашлеви през лицето, одрасквайки я с пръстена си. - Ти на какво се смееш, долна уличнице? - извика принцесата и се обърна към Силас. - Радвай ѝ се. В Милбърн пак ще търсиш м…
Аша не разбираше. - Добре, какво ще правиш с тези илюстрации? Не можеш да ги показваш на хората.