Търсене

Аша въздъхна. Надяваше се онези две кучки да решат скоро да си размърдат задниците, защото не ѝ се стоеше вече тук.

Аша се обърна към Афсол. - Извинявай, няма ли да се прибираме вече? - попита тя.

- Силиа и Елвира няма ли да са недоволни, ако опитам да се сприятеля с приятелките им? - тихо попита Аша. Не желаеше сега да се занимава с тези две кучки.

Аша тежко въздъхна. - Опитах се да ги поканя на вечеря, но те категорично отказаха. - изрече тя. - Не мисля, че ще си намеря приятелки сред тези жени тук.

Аша се върна обратно при Афсол с унило изражение на лице.

Аша успя да се престори на изплашена. - Тя защо говори така? - попита принцесата. Съжаляваше я преди време заради онова, което Силас ѝ причини, но вече започваше да мисли, че напълно си го е заслужила. Тази нещастница ня…

Аша въздъхна. - Можеше да стане много скоро, ако бях забременяла... - тихо отвърна принцесата.

Аша въздъхна. Тези двете не бяха познали, ако си мислеха, че ще приеме тази глупост. Да, драконите изглеждаха силни, но нея това не я интересуваше особено. Тя искаше само и единствено да може да пилее злато в Милбърн, ка…

- Не съм сигурна дали ще мога да командвам дракон. - отвърна Аша. - Пък и къде бих могла да отида с толкова огромно същество? Няма да съм добре дошла никъде.

- Да, сега е изправен на прага на войни, но след като приключат ще тръгне да ме търси, ако получи новина, че съм избягала. Тогава несъмнено ще изгубя много повече, отколкото сега.

- Баща ми ще ме намери и на край света да ида. - въздъхна Аша. - Няма как да се скрия.

- Не е точно така, госпожице Елвира. - отвърна Аша. - Аз просто искам да остана жива. Не знам какво ще се случи с мен, когато се върна обратно в Милбърн.

- Да целя? - учуди се Аша. - Аз нищо не целя, госпожице Силиа. Просто се опитвам да направя онова, което баща ми и крал Селиандър искат.

Аша се надяваше Афсол да не ги слуша, че щеше да бъде доста лошо, ако излъже. - Не съм го сторила аз, знаете това. - изрече принцесата. - Ейда си призна.

- Просто се опитвам да навържа приятелства на това място. - изрече Аша. - По цял ден стоя затворена в замъка и нямам с кого да разговарям.

- Имах много неприятен спор в замъка със Силас и реших, че не мога да остана там засега. - отвърна Аша. - Защо не дойдете на вечеря някой път?

Аша сведе глава. - Извинете, че прекъсвам разговора ви. С Афсол бяхме доста изненадани, когато си тръгнахте така. - изрече жената.

Аша реши да разговаря със Силиа и Елвира. - Здравейте! - изрече тя и им се усмихна. - Защо така си тръгнахте онази вечер? Можехме да вечеряме заедно.