Търсене

Аша се доближи до Силас. - Да си вървим. - изрече тя, сетне снижи тона си до шепот и проговори на милбърнски. - Не искам да изпускам забавлението в замъка за нищо на света.

Аша трудно щеше да скрие усмивката си, затова реши да отпие от виното си. Не беше съвсем реакцията, която очакваше, но проклетницата Силиа се бе изложила.

Аша почервеня от ярост. - Аз поне не се опитвам да провокирам женен мъж.

Аша вътрешно кипеше от ярост. Тази щеше да види. - Извинявам се за коментара си. - изрече принцесата.

Аша побърза да се намеси. - Благодаря, но нямам нужда да приличам на лека жена.

Аша бе забелязала опитите на Елвира, но реши да не ѝ обръща внимание. Вниманието ѝ беше насочено към Силиа, която кротко си пиеше виното.

Аша доволно отпи от чашата си. Нямаше търпение да види Силиа какво щеше да стори, когато опиумът напълно щеше да превземе съзнанието ѝ. "Ще ми направиш вечерта и ще си платиш за всичките пъти, в които си се правила на мн…

Аша трябваше да внимава с емоциите си. Вълнуваше се, тази щеше да получи нещо, все още не знаеше какво. Тя отиде да си налее чаша вино и се върна обратно при Афсол.