Търсене

- Много внимавай какво ще кажеш, ако започнат да задават много въпроси. Не знам за Афсол, но Сандреа често комуникираше с тази идиотка. - изрече Силас. - Хубаво ще я убия, ама как? Трябва да сме сами.

- Знам. - въздъхна мъжът. - Няма как, ще трябва да я убия. Не мога да рискувам да се върне в Милбърн и да прави каквото иска.

Силас се изсмя. - Е, хайде сега, няма нужда от чак такива мерки. - отвърна той. - Ще измисля нещо, не се тревожи.

Силас въздъхна. Вече не можеше да бъде със Силиа и само Ейда го спасяваше от това да се занимава с Аша постоянно. - Права си, не можем. Ще видя какво ще измисля. Продължавай да я следиш.

Силас взе бележката и я прочете, сетне тежко въздъхна. - Момичето явно има смъртно желание вече. - отвърна той. - Още малко ще я търпя. Ако продължава с тези номера, ще се наложи да измислим друго.

Силас се подсмихна на себе си. Явно всички смятаха, че Силиа сама е започнала да употребява, което беше много добре за него. Щом никой не го подозираше, нямаше да има проблеми.

Силас пристигна във вилата на Афсол. Костюмът му беше нелеп, но това бе успял да намери за толкова кратко време. Той поздрави присъстващите.

Силас кимна. Не че не искаше да се забавлява с тези жени, но ако Елвира наистина вземеше да остане, нещата после щяха да излязат извън контрол за него. Той пожела лека вечер на останалите и с Аша се отправиха към вилата …

Силас не беше особено очарован от това, че Силиа отказа. Вече нямаше как да саботира неща, за да ѝ дава опиум и отвари. Ако беше под влияние може би щеше да бъде сговорчива.

Силас се чудеше дали да не се съгласи на това. Тия жени сигурно бяха по-добри от Аша, но нямаше как да знае. Той стана от мястото си. - От както съм дошъл тук, не съм докосвал жена. - започна той. - Предполагам няма да и…

- И ти не си, за да облечеш този парцал, ама не го правим на въпрос. - изрече студено Силас и реши дали да не приеме това глупаво предложение. Силиа надали щеше да се навие да участва.

Силас побърза да вземе един коктейл, след което седна в едно кресло. Аша трябваше да откаже поканата, беше се облякла като същинска курва.

- Хубаво. - изрече Силас и обясни на Ейда, че си тръгват. Те пожелаха лека вечер на останалите и се отправиха към замъка на Афсол.

- Ще разберем тази вечер. - изрече Силас и двамата с Аша излязоха от библиотеката, където бе виното.

- Да. Тя сега си почива, бутилката е почти запечатана. Даже не изглежда като да сме правили нещо с нея. Ако ще обвинява някого, това ще е работничката ѝ. - сви рамене Силас. Бяха сложили около три глътки опиум - достатъч…

Силас ядно въздъхна. - И можеше да не ми пука толкова, ако ти ставаше за нещо. Обичам те, но в това никак не те бива, дори не знам защо. От толкова години сме заедно. - извъртя очи принцът. - Както и да е, ще измисля нач…

Силас въздъхна. - Така е, но не знам дали беше най-добрата идея. Дори и Афсол да я изрита, това ще възпре възможностите ми да се забавлявам с нея.

Силас завари Аша във всекидневната. - Защо стоиш тук?

Очите на Силас се разшириха от ужас. Възможно ли бе тя да помни някакви неща? Нямаше логика, отварите бяха силни, тя никога не повдигаше въпроси, иначе отдавна щеше да ги е издала на братята си.

Силас отново подслушваше. Трябваше да знае какво става.

Силас беше се беше прибрал с всичките жени. Наредиха на Силиа да спи и вече знаеше как ще я закачи отново към опиума. Джой без да иска се изпусна, че принцесата пие чай преди да заспи. Можеше да изсипва по глътка-две в ч…

Силас тежко въздъхна. Естествено, Аша нищо не бе научила дори и след показен урок. Нищо, щеше да убие малко време с нея, после щяха да подредят всичко, за да не се усъмни никой. Трябваше да запази илюстрациите на сигурно…

- Тя няма да помни, а тая е виждала какво ли не. - посочи той Ейда. - Събличай се, защото все повече обмислям да накарам тези двете да те изчукат и после да се присъединя аз! Той се обърна към Силиа и погали леко лицето …

Силас се засмя. - И да желаеш, няма повече хартия. И второ, изобщо не бих хабил хартия за подобни илюстрации с теб. - отвърна той. - Доста уличаващо ще е. Събличай се и лягай на леглото. Докато ме възбудиш и изобщо се сл…

Силас забеляза, че илюстрациите бяха започнали да се проявяват. После трябваше да ги перфорира и запази с отварящите се халки, които бяха за тази работа. - Сега е твой ред, идиотке. - изрече Силас и се обърна към Аша.