Търсене

- Добре, утре ще проуча колко ще ни струва частен кораб обратно до вкъщи. - отвърна Силас. Беше по-добре сега да избягат. После щеше да мисли как да се справят с това.

Силас чак сега си даде сметка за това. За смъртта на Силиа щяха да разберат скоро, а онези които го изнудваха можеха да насочат вниманието си към братята ѝ. - Ако трябва и тях ще убия. Афсол можем да го убием още тази ве…

- Каквото чу. - изсумтя мъжът. - Нямаше как да я оставя жива. Истината не бива да излиза наяве. Тя е във влошени отношения с всички, никой няма да задава въпроси.

Силас въздъхна и продължи да търка ръцете си. - Някой ми изпрати бележка, че Силиа ще узнае за нещата, които направихме. - отвърна той на милбърнски. - Трябваше да я убия.

Силас се прибра и веднага отиде да се измие и преоблече. Трябваше да унищожи дрехите си. Той влезе в банята и се стресна, когато Аша се появи на вратата. - Защо не чукаш, тъпачке?

Силас излезе отвън тъкмо навреме да се засече с пратеника. Той му предаде писмото и мъжът се учуди. Не очакваше нищо от никого. Той благодари и пратеникът замина, а Силас отвори писмото. Лицето му пребледня, когато проче…

- Да. И за това си виновна ти. - изсумтя мъжът. - Знам, че Сандреа не те кара да се събличаш изцяло, затова няма да си личи. Принцът замахна и стовари първия удар върху гърба ѝ. Удряше я предимно по ръцете и горната част…

Силас довърши тършуването и не откри нищо. Аша обаче го беше разгневила още повече с думите си. Той я издърпа за косата и я събори на земята, след което я изрита в корема. - Крайно време е да се научиш къде точно ти е мя…

- Стига си циврила, защото още повече ме изнервяш! - извика мъжът и я погледна за секунда, сетне продължи да рови из вещите ѝ. - Някой е взел илюстрациите, което може много да обърка нещата.

Силас задържа коляното си върху мястото още няколко секунди, но Аша освен да плаче от болка, друго не каза. Мъжът изсумтя и отпусна захвата си. - Ще претърся и стаята ти. - изрече той и започна да тършува из вещите ѝ.

Силас зашлеви Аша и тя се свлече на леглото. Мъжът надигна роклята ѝ притисна с коляно венериният ѝ хълм, причинявайки ѝ силна болка. - Няма кой друг да ги е взел. - изрече той и натисна още повече. - Само ти остана, коя…

Силас изсумтя и пусна Аша. - Илюстрациите със Силиа. - изсъска той. - Къде са? Защо въобще си ги взела?

Силас тъкмо бе решил да изчука Аша, когато забеляза, че Сандреа влиза в стаята ѝ. Мъжът изсумтя и реши да се самозадоволи, докато гледаше илюстрациите със Силиа. Понякога съжаляваше, че я бяха натопили. Ако не беше стана…

Силас протегна ръка и я стисна за врата, сетне я придърпа към себе си. - Ти си моя и изглежда забравяш това. - изсъска той. - Припомням ти от време на време къде ти е мястото. Не си мисли, че в Милбърн ще толерирам отказ…

- Мълчи, нещастнице! - изсумтя Силас. Той излезе от нея и побърза да я обърне на четири крака. Отново проникна в нея и продължи все така бързо да се движи в нея. Това беше много по-добре от задника ѝ. Той я стисна за хан…

- Не ме интересува, Аша! Твърде дълго те слушах и се съобразявах с теб. Крайно време е да сложа край на това! С един силен тласък, Силас проникна в Аша. Влагалището ѝ беше превъзходно тясно, което си беше учудващо предви…

- Не ме интересува, кучко. - изсъска Силас и хвана ръцете на Аша, сетне ги постави над главата ѝ. - Днес не си била със Сандреа, ще изпиеш една отвара против забременяване, голяма работа. И без това няма никакви резултат…

- Сега ще се забавлявам и с тебе, защото честно казано, това бельо доста ме изкушава. Силас побърза да свали дрехите си, пенисът му вече ясно се възбуждаше. Той се приближи до леглото и избута Аша да легне. Нощницата или…

Силас скръсти ръце. - Готово. Забавлявах се с нея и я бутнах от една от скалите. Стоях там да се уверя, че няма да стане и да тръгне, защото не ми се струваше особено високо. Мъртва е. - отвърна мъжът и се намръщи. - Куп…

Силас се прибра в замъка и отиде да потърси Аша. Влезе в стаята ѝ и се изненада. Тая какво беше облякла? - Какво е това, ненормалнице? За кого обличаш подобни дрехи? И дори нямаш бельо.

Силас стисна Ейда силно за ръката и я задърпа към изхода на замъка. - Върви, проклетнице. Време е да се прибереш в Милбърн. Той не подозираше, че тя знаеше, че ще я убие. Не че имаше и особено значение.

- Няма да е сама. - изрече Силас, видимо по-спокоен. - С малкото ми останали пари успях да ѝ наема бодигард. Ще се увери, че ще се прибере безопасно.

- Много внимавай какво ще кажеш, ако започнат да задават много въпроси. Не знам за Афсол, но Сандреа често комуникираше с тази идиотка. - изрече Силас. - Хубаво ще я убия, ама как? Трябва да сме сами.

- Знам. - въздъхна мъжът. - Няма как, ще трябва да я убия. Не мога да рискувам да се върне в Милбърн и да прави каквото иска.

Силас се изсмя. - Е, хайде сега, няма нужда от чак такива мерки. - отвърна той. - Ще измисля нещо, не се тревожи.