Търсене

Силас се сепна. Изглежда някой можеше да мине от тук. Той се надвеси над Силиа и я намушка право във врата. Който и да идваше нямаше да я спаси. Принцът побърза да се телепортира в замъка на Афсол.

- Съжалявам, но така трябва. - изрече Силас и я намушка още веднъж в корема. - Някой търсил ли те е? Просто кажи.

Силас забеляза, че Силиа се прибира сама. Това беше повече от добре. Той веднага излезе от прикритието си и я нападна в гръб. Намушка я някъде в гръб, сетне я опря в стената. - Получи ли нещо? - изсъска той.

Силас се телепортира пред вилата на Силиа и почука на вратата, но никой не му отвори. Явно тя и онази жена не бяха тук. Мъжът реши да се скрие и да изчака някой да се прибере. Не можеше да допусне Силиа да се срещне с ня…

Силас знаеше, че това е театър и благодари на Аша, сетне отпи няколко глътки от студената вода.

Силас вдигна поглед към този мъж. - Да. Не обичам да стоя много на слънце, никога не съм бил на подобно събиране, изглежда не ми понася.

Силас си пое дълбоко дъх и бавно издиша. Добре, нищо не знаеха.

Силас за миг се притесни, но се постара да изглежда спокоен. Нямаше как да са разбрали, иначе отдавна щяха да са обърнали темата към тях. Или пък чакаха удобен момент? Принцът нервно изпи няколко глътки от коктейла си, з…

Силас седна на един от шезлонгите. Не можеше да повярва какво беше облякла Аша отново.

Силас ѝ помогна да се облече. Отварата щеше да трае още няколко часа, не можеше да рискува да я върне в замъка и някой да я пита нещо. Той въздъхна и прибра всички улики за появата им тук в една торба. Щеше да я изхвърли…

Силас отиде да вземе кърпа и вода, с които почисти Силиа от семенната течност, която се бе изляла от нея. След като се увери, че няма повече, той втри лунен прашец внимателно около слабините ѝ. Надяваше се това бързо да …

Силас бръкна в джоба на панталона си и извади торбичката с лунен прашец, който набра. - Къде те боли? - попита с престорена загриженост.

Силас стисна Силиа силно за гърдите и скоро свърши в нея. Той излезе от нея и започна да се облича. Хлипанията ѝ го дразнеха. - Ставай, глупачке! - нареди ѝ той.

- Стискай зъби, кучко. - изсъска Силас. - Радвай се, че не ти го набутах съвсем сух. Силас отново я чукаше грубо. Имаше леко разкъсване около отвора на задника ѝ, но после щеше да поправи това с лунния прашец. - Трябва д…

Силас се присъедини към нея. Не беше взел мехлем, но му беше все едно. Той проникна няколко пъти във влагалището ѝ, лубрикирайки пениса си. Сетне си пое дъх и с почти едно рязко движение навлезе в ануса на Силиа.

Силас доволно изстена и потупа Силиа по главата. - Боже, наистина си добра. - изрече той и се засмя. - Едва ли вече задоволяваш тоя Крисчън така, все пак той те изнасили. Но нищо, вниманието ти ще бъде насочено към мен, …

Силас продължи все така грубо да се движи в нея. Не го интересуваше какво ѝ причинява сега, после щеше да се погрижи да не я боли нищо и да не се усети. След още няколко тласъка, той застина и пенисът му започна да пулси…

- А, не! - извика Силас зад нея и успя да я хване преди да си навре пръстите в гърлото. - Без такива! Той я тръшна отново върху дивана и я обърна. Гърдите ѝ се опряха в облегалката. Силас надигна роклята ѝ и смъкна бельо…

- Проклетница! - изсъска Силас срещу нея. - Трудно ли беше? Трябваше по-често да я дрогира с отварата на объркания ум и да ѝ дава опиум. Накрая тя сама щеше да започне да се друса с него и щеше да я разкара от замъка.

Силас я зашлеви и Силиа се свлече на дивана. - Какво общо имаш ли? - извика той в лицето ѝ. - Ако не се месеше в плановете ни, тя можеше вече да е бременна и да сме се махнали от тук! Ще си плащаш за това! Силас стисна б…

Силас се засмя. - Вярно, ти не знаеш. - изрече той. - Скъпият ти брат Сандреа предложил на Аша да я забремени. Сякаш не ми стигаше Афсол да я чука, а сега и този! - кресна Силас.

Силас се учуди. Как така тази имаше воля да му отказва? Беше ѝ дал същото количество отвара като предния път, изглеждаше неадекватна, как така отказваше? Той я стисна за косата със свободната си ръка. - Ще го изпиеш! - и…

- Не си ти тази, която ще реши това, а аз. - изрече той и го подаде към Силиа. - Изпий го. Ще се почувстваш много добре.

- Не ти се струва познато? Чух, че сте стари приятели. - изрече Силас и отвори шишенцето. - Няма как да не копнееш за малко от това нещо. Опиум, помниш ли? Харесвала си го преди време.

Силас взе от ръцете ѝ чашата и я изпи, сетне ѝ нареди да ги измие и прибере на местата им. Силиа го изпълни и се върна при него. Той се изправи от мястото си. - За теб имам нещо по-хубаво. - изрече той и извади малко шиш…