Търсене

Гордън въздъхна и подкани келнера да дойде, сетне поръча бутилка от най-скъпото шампанско, което ресторанта предлагаше. - За съжаление те не могат да ме разберат, така както ме разбираш ти. Никой не може. - унило отвърна…

- Не, моля те, не си тръгвай! - примоли се възрастният мъж, сядайки на стола, срещу Нана. - Направи ме толкова щастлив, когато се съгласи да ме видиш отново.

Лорд Гордън бе заложил златния си пръстен и така бе успял да изкара злато, за да се види отново с Нана. Във великолепно настроение, мъжът прекрачи прага на ресторанта и широко се усмихна, забелязвайки розовокосата жена. …

Лорд Гордън допи бутилката си с абсент и с тъжно изражение установи, че няма повече алкохол. Тъй като не можеше да си позволи да си купи повече за тази вечер, мъжът реши да си легне в стаята, която от край време обитаваш…

- Нана със сигурност печели доста, но наистина е жалко, ако има проблеми поради това... - унесено отвърна възрастният мъж. - Познавам Крис и Арус от години, не са лоши хора.

- Интересно. Значи вероятно той е сводника, с когото горката Нана има проблеми в последно време. - лорд Гордън вече доста се бе напил.

Гордън повдигна вежда. - Как знаеш? - с провлачен говор попита той.

- Не говори така момиче, аз държа на съпругата си. - отвърна Гордън, наливайки си нова чаша. - Не съм... Чак толкова глупав. Знам, че Нана не ме обича, макар и да имам чувства към нея. Надявам се поне Крис да е спазил об…

- Така говориш, защото си млада още. След години е друго, момиче. - провлачи възрастният мъж. - Нана никога не ме укоряваше за нищо. Плюс това е млада и красива. Не, че Клаудия не е красива, но определено не е първа млад…

- Беатрис е дъщеря ми, да. - бавно кимна лорд Гордън. - Всичко това се случи заради нея! Ако Клаудия беше спряла да ме укорява за начина ми на възпитание, никога нямаше да погледна друга жена. Не, че не обичам и двете, н…

- Клаудия не трябваше да научава за това. - изхълца Гордън, вече доволно почерпен. - Дори не съм сигурен Беатрис как е разбрала.

- Че живее с Нана. - с горчив тон се изсмя Гордън. - Съпругата ми Клаудия е прекрасна жена, тя също не заслужава това, което ѝ причиних. Осъзнавам го, но няма да се лъжа. Ако имах достъп до златото си, вероятно щях да пр…

- Той не ми го спомена като пихме одеве, но после разбрах. - бавно издиша Гордън. - Вероятно не е искал да се почувствам зле, заради симпатиите си към Нана. Предполагам си заслужавам тази съдба, задето въобще посмях да с…

Лорд Гордън беше започнал да се напива и леко заваляше думите си. - Ама момиче, аз не съм ѝ купил дом, нито живея с нея. - повдигна отново вежди той. - Крис живее с нея. Още не съм му платил дрехите... - отнесено отвърна…

- Всички? - повдигна вежди лорд Гордън, след което отново отпи от чашата си. - Аз не познавам другите клиенти на Нана, но тя винаги казваше, че не я посещават твърде много хора. Затова и тарифата ѝ беше толкова висока, н…

Гордън поклати глава в отрицание. - Аз я познавам добре, все пак я посещавах почти ежедневно. Разбира се, че златото е важно, инак тя не би могла да се издържа. - отвърна той. - Нана е мила и наистина се интересуваше от …

- Момиче, не разбирам защо говориш така по неин адрес. - навъси вежди лорд Гордън. - Тя не е такава, знам че и ти като мен си предубедена към куртизанките и интелекта им, но те уверявам, че Нана е различна. Ако имаш възм…

Възрастният мъж отново въздъхна. - Знам, че не съм в правото си, но ти изглежда не познаваш Нана толкова добре, както аз. Тя е великолепна, никога досега не съм се чувствал така с жена! Тя наистина ме разбираше.

- Да, познаваш ли я, момиче? - с надежда в гласа попита лорд Гордън. Думите му от по-рано относно публичните домове не бяха истина, но така или иначе се срамуваше да признава, че Нана не е единствената лека жена, с която…

Лорд Гордън изпи чашата си на екс, сетне си наля нова. - Знам, че не трябваше да го правя. Със съпругата ми имахме страхотни отношения, но уви, след време започнах да се чудя дали пък не съм си пропилял времето... Срещна…

- Ами засега нямат. - тежко въздъхна възрастният мъж. - Съпругата ми не желае и да чуе за мен, дъщеря ми също... Съсипах си семейството. Ами твоите?

- Имам си проблеми, момиче. - махна с ръка лордът, отпивайки голяма глътка от чашата си. - Ами ти? Мен укоряваш, а се виж - на годините на дъщеря ми изглеждаш, а си и ти тук...

Лорд Гордън продължаваше да дави мъката си в алкохол. Вече почти не му беше останало злато, но мъжът продължаваше да се напива почти до несвяст. Той седна в ъгъла до някаква русокоса жена, която също пиеше абсент. - Явно…

- Както и да е. Благодаря ти. Някой ден ще дойда в имението при Арус да се видим и ще ми кажеш какво е казала Нана. - усмихна се Гордън и потупа Крисчън по рамото, сетне си тръгна от таверната, без да плати.

- Благодаря ти. - усмихна се възрастният мъж. - Кои бяха тези двете? Защо така се изнизаха? Познаваш ли ги?