Търсене
1984 поста от Нана
Нана навъси вежди. - И аз не желая да го правя, господарю, но така се налага. - пораженчески въздъхна тя.
Нана въздъхна, след като другата жена напусна имението. Лисицата вече започваше сериозно да се съмнява в дъртака, но от друга страна знаеше, че ако го попита директно, той несъмнено ще излъже. Трябваше да използва силите…
- Оценявам тревогите ти спрямо живота ми с баща ти, но нямам нужда от тази загриженост. - усмихна се Нана. - Ще се справя и сама с тези... трудности.
- Лорд Гордън никога не се е държал така с мен! - оправда се Нана.
- Дълга история е. - въздъхна лисицата. - Нямам никаква връзка с него естествено, той е стиснат и се държи ужасно с мен. - отсече тя.
- Не желая да губя имоти. - изсумтя Нана. - А и наемният убиец никога няма да ми позволи да продам някой от тях.
- Не съм казала подобно нещо. - надменно навири нос лисицата. - Просто попитах дали би го допуснала сред възможностите.
На Нана никак не ѝ се понрави чутото. - И си сигурна, че няма никакъв шанс баща ти да си върне златото и имотите? - започна да се колебае лисицата. Доскоро вярваше, че тази жена е дошла, за да я излъже, но не усещаше неи…
- Не виждам причина ужасните неща, които говориш да се сбъднат. - невъзмутимо отвърна Нана. - Арус със сигурност ще помогне на лорд... Гордън. - лисицата с усилие си спомни името на дъртака.
- Според мен казваш това, защото не можеш да приемеш факта, че доведената ти майка ще изглежда по-добре от теб. - злорадо се изкикоти лисицата.
Нана присви очи. - Защо имаш толкова малко вяра в собствения си баща?
Нана сви рамене. - Не знам за какво говориш. Не е ли възможно да съм се влюбила? - с невинно изражение отвърна лисицата.
Нана извъртя очи, но все пак се отмести от прага си. Ако тази си позволеше да се държи като предния път, щеше да я убие.
Нана дочу, че някой е дошъл и след като не почувства как силите ѝ се изпаряват, предположи, че дъртакът се е появил. Лисицата се надяваше да ѝ обяви, че вече си е върнал златото. Изненадата ѝ, когато видя дъщеря му на пр…
Нана въздъхна и последва останалите трима. Наемният убиец нямаше да посмее да я нападне пред Арус и онази Далия, но трябваше да посети дъртака час по-скоро и да се увери, че със сигурност ще си върне богатството.
Нана отстъпи назад. - Не, благодаря. - плахо отвърна лисицата, осъзнавайки, че Юки вече не е там. - Вървете, аз ще се прибера по-късно.
- После да не е посмял някой от тук присъстващите да твърди, че аз съм тази, която си измисля за заплахите му. Всички чухте това. - посочи с пръст Нана лицето на наемния убиец.
- Лилит, остави. Няма да те разбере, безсмислено е. Вероятно вече го е настроила срещу нас. - добави Нана.
- То в тези студове не съм сигурна по какво ли друго бихме могли да ходим. - саркастично добави Нана.
- Аз съм съгласна с Лилит. - намеси се Нана. Наемният убиец вече беше изпил доста. Вероятно беше безопасно.
Нана си пое въздух, сетне издиша. - Заплахите ти не ме притесняват вече. Съвсем скоро няма да имат никакво значение. - отвърна лисицата надменно.
Нана кимна и отиде да си налее от виното на тези.
Нана впери поглед в наемния убиец. Не изглеждаше гневен. Тя се обърна отново към Юки, отдъхвайки си. - Сигурна съм, че господарят Неро съжалява много за това. - отвърна тя.
- Изцяло на твоя страна съм. - оправда се Нана. Имаше нужда да е от добрата страна на Юки. - Просто не смятам, че постъпваш правилно с господаря Неро, това е. Той наистина иска да ти помогне. - сви рамене тя.