Търсене
1984 поста от Нана
- Наистина не смятам, че се държиш честно. Аз не съм виновна, че се е наложило да стоиш на студа.
Нана въздъхна и седна на шезлонга, който до преди малко Арус бе заел. - Не би било професионално от моя страна просто да си тръгна.
- Съжалявам, но тогава какво целеше? - лисицата хвърли остър поглед към него. - Наемният убиец се държи отвратително с мен от край време, нима очакваше днес да е различно? Зададе ми въпрос - отговорих честно и отново бях…
Нана въздъхна и започна да обмисля дали просто да не върне златото на Арус. Изглежда нямаше никакъв смисъл да стои тук, след като щеше да бъде нападана цяла вечер. - Нито аз, нито Лилит сме се държали лошо с нея. Напроти…
- Ако под това имаш предвид онази Силиа, да, с мен беше. Трябваше просто да отидем на пазар в Кросфайър Муунлайт. Трябваше да бъде забавно, нищо особено, но уви - тя съсипваше всичко през цялото време. Държа се така, сяк…
Нана се приближи до шезлонгите, но не седна. - Защо искаш да знаеш това? За да ми се подиграваш? Знам, че всъщност всички сте наясно какво стана на това "събитие". - намуси се лисицата.
Нана слушаше свадата между двамата мъже и се чувстваше доста объркана. В крайна сметка какво искаха от нея?! - След като не можете да се разберете, предлагам да си вървя. - отвърна тя.
Нана дойде в имението на Арус, точно както ѝ беше заръчал. Търговецът беше платил тарифата ѝ за вечерта, но лисицата доста се изненада, когато забеляза Далия и наемния убиец на другите два шезлонга до него. Нана присви о…
За скромната сума от 10 000 злато, Нана се сдоби с малка сграда в Еритос, която превърна в студио, което щеше да ѝ послужи за промотиране на бизнеса ѝ, както и за срещи с евентуални клиенти в последствие.
След като събра доста злато от клиентите си, Нана реши да се опита да промотира малкия си бизнес и в Еритос. Лисицата нямаше особено големи очаквания, предвид ненормалниците, които познаваше от това кралство, но все пак …
Нана си взе довиждане с Лилит и се запъти към дома си.
- Съгласна съм, а и доколкото знам от клиенти, скоро ще премахнат сергиите, тъй като щяло да има някакъв празник. - отвърна Нана. - В такъв случай ти пожелавам лек ден, вероятно ще се виждаме ако се организират интересни…
- Вероятно е намислила нещо странно. Само се надявам да не си построи къща тук, до моята. Не бих понесла още една като онази дъртачка да ми се бърка в живота ежедневно. - извъртя очи Нана.
- Странна жена. - скръсти ръце лисицата, след като пожела лек ден на Елвира. - Да не ѝ се зададе въпрос. Винаги ли е толкова груба?
- Строители? Смяташ да се преместиш до дъртофелницата, която явно харесваш и защитаваш? - засмя се Нана.
- Аз съм я тормозила? - невярващо повтори Нана. - Съжалявам, но това няма нищо общо с истината. Аз бях тази, която беше тормозена. Също така, наемният убиец не се ли казва така?!
- Това е толкова странно и различно от начина, по който се случват нещата в Долината на кошмарите. - въздъхна лисицата. - Сигурни ли сте, че не е просто обичай в това кралство? Дъртофелницата е същата като вас, но пък ше…
- Аз също не разбирам това. Защо е така при човеците? - наклони глава встрани Нана.
- И аз не съм сигурна. - сви рамене лисицата, обръщайки се към Лилит и Силиа. - Аз не съм човек, вероятно не гледам на тези неща по същия начин, по който и вие, но за нас не е странно да се сношаваме с различни видове съ…
- Защо мислиш така? Помня, че предните пъти поне беше заинтересована от бельото. Не изглежда като толкова скучна жена.
- За Силиа съм почти убедена, веднага бих предположила, че с дъртофелницата са от едно и също кралство, но другата жена - Елвира ми изглежда свястна. Говорихме си доста предния път, не изглежда като закостеняла или смота…
- Със сигурност. - въздъхна Нана и хвърли поглед към Елвира и Силиа. - Не съм сигурна защо прахосват собственото си злато за подобни неща, особено ако са скъпи.
- Не знам какво стана с него, а и не ме интересува. - излъга Нана. - Кой знае, сигурно е паднал в океана и се е удавил, знам ли? Изглеждаше точно толкова глупав. А може и да е бил изяден от диви зверове. - сви рамене лис…
- А аз все още не мога да повярвам, че всички сте го познавали и никой от вас не се сети да ме предупреди. - намуси се Нана. - Това беше ужасно.
- Тук вече съм напълно съгласна, макар и последният път, когато получих красиво бельо да беше от онзи нещастник Пейтън-нещоси. - изсумтя лисицата.