Търсене

Нана едва се сдържаше да не се разсмее с глас. Надяваше се тази Силиа да реши наистина да помогне на гнома, доста щеше да я улесни.

Нана чуваше прекрасно разговора на странния гном с онази Силиа. Лисицата се изсмя тихо на себе си, със сигурност нямаше да бъде тя тази, която щеше да се изненада, ако посмееха да сторят наистина нещо подобно.

Нана започваше да съжалява, че е върнала енергията на наемния убиец, но ставаше прекалено подозрително, та бе необходимо зло.

Нана изсумтя тихо. Този също не кооперираше особено без да е под пълното влияние на хипнозата ѝ. - Предполагам сте прав. - реши да се съгласява с него, надявайки се да спре да се прави на интересен. - Не бива да позволяв…

Нана не си позволи да реагира на чутото, но вътрешно доста се издразни. Юки с какво я занимаваше? Не изглеждаше като на тази наистина да ѝ пука особено за този наемен убиец. Лисицата въздъхна тихо, сетне се върна при нег…

- Юки не е такава, каквато я описвате, но всички добре знаем, че това няма нищо общо с нея, нали така? - отвърна Нана. - Разбрах всичко за Вас от госпожица Далия. Аз съм тази, с която имате проблем.

- Никого не съм намесвала! Не разбирам какво целите да постигнете като лъжете. Аз просто реших, че сте близки, нямах представа, че не я харесвате. Юки и аз нямаме нищо общо освен приятелството си и това, че тя ми спаси ж…

Нана наклони глава встрани, сякаш не разбираше съвсем въпроса. - Госпожо, аз нямах никакъв проблем, просто дойдох да се запозная с Вас, така и не разбрах, с какво провокирах ужасното Ви поведение. Юки и аз сме просто при…

- Ето, дори сега го правите! Наричате ме "идиотка", без дори да ме познавате! Господине, чувате ли я? - отвърна Нана.

- Така ли виждате един живот? Нещо, с което Юки да се разпорежда? - саркастично се усмихна Нана. - Червенокосата жена може да потвърди как се държахте с мен. Господине, наистина не знам защо сега не казва истината, кълна…

- Съжалявам, но не мога да стоя тиха, докато така очевидно лъжете господин Крисчън. Вие ми държахте сметка за това че съм била спасена от него, коя сте Вие, че да решавате съдбата ми по такъв начин? - Нана се стараеше да…

Преди наемният убиец да отвърне, Нана реши да се намеси. - Защо лъжете? Онази червенокоса жена може да потвърди как се държахте! - тя посочи с пръст Лилит.

Нана въздъхна тежко, постара се всички около нея да чуят. Ако тази Силиа си позволеше да се прави на интересна, лесно щеше да обърне разговора в своя полза.

Нана се обърна към наемния убиец. - Е, дойдохме, както искаше. - усмихна се лисицата.

Нана дойде с наемния убиец на събирането, точно както той бе искал. За нея също беше добре да присъства, не знаеше дали Юки ще е тук, но вероятно онази Силиа щеше да се появи. Тя не поздрави никого, наемният убиец го сто…

Лисицата кимна, така или иначе не се интересуваше особено от живота на този.

- Имате жилища тук? Но... онази жена, Далия, каза че сте слуга?! - престори се на разсеяна Нана. Знаеше добре, че наемните убийци припечелват значителни суми.

Лисицата се учуди. Дали пък не му беше дала прекалено много спиритуална енергия? Откъде-накъде си позволяваше да ѝ говори така?! - Но... Аз тук нямам дом, господине.

- Е, изглежда шефът ти смята да си тръгва. Ще се връщаме ли с тях? - усмихна се тя.

- Разбира се! - кимна лисицата. Така или иначе хипнозата нямаше да му позволи да прави каквото си иска. - Аз също искам единствено това! Искам да съм в добри отношения с хората тук, изглеждат интересни.

- Тя присъстваше и видя как се държа онази жена с мен. - отвърна лисицата. - Ако не желаете да разговаряте с нея, винаги можете да повярвате на мен. Нямам причина да Ви лъжа, аз дори не я познавам.

- Нямаше да Ви го казвам, ако не беше. - отвърна Нана. - Ако не вярвате на мен, попитайте онази червенокоса жена... мисля че спомена, че се казва Лилит. Тя беше там и видя всичко!

- Не, ни най-малко. - отрицателно поклати глава Нана. - Още откакто се запознах с нея, тя започна да обижда Юки, твърдейки че е зла. Заклевам се, не съм си позволила да я нагрубя, просто ѝ казах, че познавам Юки отдавна …

- Но тя вече го стори... - тихо отвърна лисицата. - Държа ми сметка за това, че съм оцеляла болестта си, дори си позволи да държи сметка и на Вас, за това че ме спасихте. Наистина ли не помните?

- Далия? Запознах се с нея днес, но нямам предвид нея. На предното събиране, което пожелахте да посетим, една русокоса жена на име Силиа се държа отвратително с мен. - лисицата наведе глава, трябваше да си придаде тъжен …