Търсене

Нана се присъедини към Арус и останалите, тъй като не желаеше да плува до другото кралство.

Нана реши, че няма нужда повече да си говори с този, вероятно онази Катрин вече ги беше видяла заедно. Тя му пожела лека вечер и се върна при Арус и Далия.

- Аз също. - усмихна се Нана и довърши виното си.

- Нормално?! - Нана едва успя да сдържи гнева си. Не трябваше да се държи лошо с този. - Виждала съм онова място, но определено не бих го определила като нормално. Нито разплащането с патки...

- Валдора е ужасно място, особено ако се наложи да живееш там. - отвърна Нана. - Ако смяташ, че тук човеците са луди, странностите им бледнеят пред тези на магическите същества там.

- Вероятно не, защото ще ми се обидиш. - отвърна Нана. - Аз не споделям възгледите ѝ, инак отдавна щях да съм се върнала в Долината на Кошмарите. Според мен човеците са доста по-добри за съжителстване, отколкото магическ…

- Тя не е особено добре настроена към човеците. - въздъхна Нана и отпи от чашата си.

Нана въздъхна. - Казваш това, защото повечето не познавате Юки. - отвърна лисицата. - Тя е... ексцентрична, дори и за стандартите на нашия вид. Разбира се, като всички лисици и тя обича скъпоценности, но не, за да живее …

- Съжалявам, аз наистина не знаех, че онова момиче не може да си позволи да я плати. - отвърна Нана и наведе глава. - Щях да се съобразя, ако дори и предполагах. Почти не съм използвала силите си по тези земи, предвид че…

- Да използвам други хора? - наклони глава встрани Нана. - Не съм сигурна кога съм правила подобно нещо тук. Никого не съм използвала. Какво имаш предвид?

- Има ли нещо нередно в подхода ми, според теб? - с невинен поглед се обърна към него лисицата.

- Това е ужасно. Аз съм отскоро тук и смятах, че е странно да получавам толкова негативно отношение, но явно е нормално за това кралство. Разбирам. - въздъхна Нана.

Нана прокле глупостта си наум, ако не се бе отказала от силите си, можеше да надникне в спомените на този мъж и да го манипулира доста по-успешно. - Тези събирания от край време са ужасни. Тук винаги ли има толкова много…

- Не, не искам нищо. - поклати глава в отрицание лисицата. - Аз също не желая да съм в центъра на караниците, затова дойдох тук. Изглежда по-спокойно. - тя отпи от чашата си с вино.

Нана отиде до този Дейвид. Беше запомнила от преди, че е близък с Катрин. - Здравей. Защо стоиш тук? - полюбопитства лисицата и се усмихна.

- Добре? Изглежда изобщо не приемаш думите ми сериозно, но ще видите и двамата! - ядно продължи Нана.

- Нищо подобно не съм заслужила. - нацупи се Нана. - Ти и онази Силиа се стараете да ме тормозите всячески, но те предупредих, че няма да позволя това да продължава.

Нана се приближи до наемния убиец и Лилит. - Лилит, няма смисъл. От него освен заплахи, друго не бих могла да очаквам. Никога не би ме защитил. - нацупи се лисицата.

- Аз искам да съжителствам мирно с всички по тези земи, но някои от тях определено не го правят лесно. - изсумтя Нана.

- А какво да сторя? Да стоя тихо и кротко, докато онази Силиа ме обижда? - присви очи Нана. - Не смятам да го правя.

- Купуваш си ти. - тихо измънка под носа си Нана. - Сякаш не виждам как живеете повечето тук. Не, благодаря!

- Наемният ти убиец не е нищо особено. - изсмя се лисицата. - Дори и да не беше той, винаги щях да намеря богаташи, готови да ми правят подаръци. Отново, не съм с нищо виновна, че на теб това не ти се случва.

- Не съм невинна? - повтори Нана. - Тогава обясни ми, каква вина имам аз, че ти си бедна? По кой начин моето присъствие по тези земи влияе на твоето злато, или на златото на онази Катрин?

- И всички могат да видят, че единствено ти се държиш лошо с мен. - продължи Нана. - Аз нямам никаква вина, че животът ти не е хубав, нито пък имам вина, че се е налагало да спиш с онзи елф с роклята. Научих го от госпож…

- Права си, няма причина да го правя. - отвърна Нана. - Отново ти си тази, която се нахвърля върху мен с обиди, без да съм те провокирала с нищо. Всички тук могат да видят.