Търсене

Нана също реши да се прибира. Онази Силиа наистина беше доста тъпа. Щеше да използва новата ѝ зависимост срещу нея несъмнено в бъдеще.

- Не се оправдавам. - отвърна Нана. - Предупреждавам те да не се опитваш да хвърляш вината върху мен, както обикновено правите двамата с онази Силиа.

Нана се приближи до наемния убиец. - Сега пак ли аз ще съм виновна, че онази върши странни неща? Не знам нищо за никакъв опиум, казвам го предварително, защото подозирам, че ще ме обвиниш така или иначе.

Нана не разбираше защо Силиа е прибягнала до подобни неща, нима смяташе, че наемният убиец ще я харесва повече така и ще ѝ подари къща?

Нана знаеше какво е опиум, но не беше взимала подобни неща, тъй като във Валдора използваха много по-силни опиати като феически прашец, от който също се беше измъкнала на косъм. - Но защо би взимала подобни неща? Тази съ…

Нана въздъхна. - И какво беше сега това?! Тази нормална ли е?! - лисицата не знаеше твърде много за историята на Силиа с опиума от преди.

Нана се обърна към Лилит. - Тази съвсем полудя. - тихо констатира лисицата.

- Наистина не съм сигурна какво не разбира. - скръсти ръце Нана. - Аз съм прекрасна, естествено, че ще получавам подаръци.

- Тя е доста странна, мен ако питаш. - скръсти ръце Нана. - Твърди, че е влюбена в Крисчън, но предпочита да се занимава с мен, отколкото с него. Ако не продължаваше да настоява, щях да си помисля, че вече аз съм целта ѝ…

- Разбира се, но не смяташ ли, че е подозрително? Ти не си сторила нищо-никому в Кросфайър Муунлайт. Как така изведнъж са се разпространили подобни неверни слухове по твой адрес? - лисицата изобщо не се интересуваше как.…

Нана въздъхна, спомняйки си за условията, в които побратимите и посестримите ѝ живееха във Валдора, заради онзи гнусен сатир. Надяваше се Лилит да казва истината. - Няма да се учудя Силиа да е разпространила тези слухове…

- Не съм чувала слухове по твой адрес, но за сметка на това съм чувала доста по негов. - отвърна Нана.

- Не съм съгласна, честно казано. - отвърна Нана. - Има достатъчно мозък да ме обижда и поръчва смъртта ми, няма да се учудя да има и други неща, за които не знаем. Защо иначе би отказал на жена като теб?

- Според мен тази го държи с нещо. - излъга лисицата. Нямаше представа защо наемният убиец е с тази, нито особено се интересуваше, но трябваше да подклажда проблемите ѝ с тези, които вече не я харесваха, инак никога няма…

Нана се изкикоти тихо. - Съжалявам, просто тази задача е била обречена от самото начало. - отвърна лисицата. - Наем... Крисчън изглежда има отвратителен вкус и ако всичките му предполагаеми жени са били като онази, - тя …

Нана искаше да разбере повече, за да може да се подиграва после на онази Силиа за това. - Предполагам е било трудно да изпълняваш каквато и да било задача с него. - въздъхна лисицата. - Той се държи ужасно.

Нана повдигна вежди. - Излизала си да пиеш с нея в таверната? - невярващо възкликна жената.

Нана забеляза, че Силиа се отдалечи и отиде при Лилит. - Какво ѝ става на тази пак? - попита лисицата.

Нана продължаваше да слуша разговора между двете жени, изглеждаше че наемният убиец отново е замесен в това. След като вече беше тук, лисицата беше решила да си отмъсти за всички унижения. Тя отиде да си налее вино.

Нана чуваше разговора на онази Силиа и Лилит и се зачуди какво е направила отново русокосата жена.

Нана извъртя очи. Тези бяха точно толкова луди, колкото всеки път. За момент дори съжаляваше тази елфка.

Нана беше дошла до Еритос, когато забеляза, че има някакво събиране. Лисицата реши да провери какво става и се приближи до полята, където се събираха. Реши да поостане засега.