Търсене

Нана въздъхна. - Изглежда поне с тази жена повече няма да имам проблеми. - лисицата харесваше къщата на Арус, затова реши да остане и да отиде на басейна. Не си беше взела бански затова използва факта, че вече беше нощ и…

- Може би и това щеше да ѝ помогне останалите да имат по-добро мнение за нея. - отвърна Нана на Лилит, сетне се обърна към наемния убиец. - Юки няма причина да лъже, но след като и на нея не би повярвал, си способен сам …

- Нямам какво да признавам. - въздъхна лисицата. - Знам обаче, че ти никога няма да ми повярваш, защото всичко свързано с нея винаги ще е приоритет, затова можеш да попиташ Юки. Тя може да види спомените ми и да потвърди…

- Е, аз не смятам да правя каквото и да било по този повод, малко или много. - невъзмутимо отвърна Нана. - Предайте ѝ, че ако не беше толкова злобна приживе, може би щеше да живее още.

- Виждам, че дори и като я няма, ти се справяш чудесно да я заместваш в това да ме обиждаш. - вирна нос Нана.

Нана присви очи. - Подозираш ли ме в нещо? Не знам защо въобще го казваш, но нямам представа какво е станало с нея. С нейното отвратително държание, не е учудващо да има врагове. А и ти сам каза, че е била в къщата на бр…

- Мен лично не ме интересува нито неговото изчезване, нито нейната смърт. За мен са еднакви събития. - скръсти ръце лисицата.

- Разбира се, а онзи Пейтън? Защо можеше да коментираш неговата смърт, а сега, когато става въпрос за нея, внезапно това се превръща в проблем?

- Аз също не смятам, че е редно да правя подобно нещо. - намеси се и Нана, чувайки думите на Далия. - С нея никога не сме били в добри отношения, тя ме мразеше, не виждам защо да се виждам с нея. Не виждам и какъв е смис…

- Дали е умряла сама, или са я убили, каква е разликата? Когато научихме за изчезването на онзи Пейтън нещо-си, интересуваше ли ни дали сам се е загубил, или някой го е убил? Макар че който и да го е убил, е свършил добр…

- Кое му е чак толкова странното? - скръсти ръце лисицата. - Умряла е, човеци като вас умират всеки ден. Какво повече може да се направи?

- И сега какво? Защо държат да уведомят тази къща, че Силиа е умряла? Какво се очаква да направят жителите тук? - Нана знаеше, че Силиа отдавна не живее в това имение.

Нана не знаеше какво да отвърне. - Ако е истина, поне аз ще мога да живея спокойно по тези земи. - въздъхна облекчено лисицата. - Повече няма да има кой да ме заплашва и нагрубява.

Нана не разбираше абсолютно нищо от случващото се. - Чакайте, коя е Лесли и какво толкова пише в тази бележка?

Нана се засмя, спомняйки си за момент историята, която тя самата беше разказала. - Не се и учудвам, че е сторила подобно нещо. Другото, което обсъждахме е, че никой от нас не я е виждал наскоро. Не съм сигурна доколко то…

Нана се обърна към Лилит, която току-що влезе в стаята. - Предимно опита си от събитието, на което се записахме. Как мина при теб, ако си участвала вече?

- Аз лично не съм я виждала, но това не е учудващо. Тя не може да си позволи да посещава местата, които посещавам аз. - навири нос Нана.

- Аз още не съм ходила да проверявам, нито някой ме е канил. Очаквам да е ужасно, предвид отбора ми. - въздъхна Нана.

- Направих всичко, което можах, но изглежда няма да получа и капка благодарност. Не съм забравила и как ме заплаши с кинжала си. - изсумтя Нана. - За разлика от теб обаче, аз наистина имам добър нрав и искам да живея спо…

- Не е ли? - изсмя се лисицата. - А непрестанните ѝ обиди? Нееднократните ѝ подмятания, че би желала да съм мъртва? На всичкото отгоре бях принудена от теб да помагам с разкриването на извършителя на нападението над нея,…

- И дори и знаейки това, продължаваш да ме обвиняваш в неверни неща. - изцъка с език лисицата. - Да, искам да приемеш думите ми като заплаха. Ако не беше се държал толкова отвратително с мен и ми беше върнал талисмана, к…

Нана си спомни за думите на Юки от преди време. - Така или иначе не е проблем. Човешката ми форма е достатъчно красива, глупавите човеци по тези земи ще ми дадат всичко, което поискам и без да се налага да ги хипнотизира…

- За разлика от теб и шефа ти, аз не виждам защо да лъжа. Най-малкото не бих рискувала безопасността си като стоя тук насаме с теб, ако не казвах истината. - продължи да злорадства Нана. - Нито бих признала, че съм изгуб…

- Вече няма нужда да ми връщаш талисмана. - с победоносен тон продължи лисицата. - Сама се справих с този проблем и вече не действа върху мен. Вярно, наложи се да се простя с умението си да хипнотизирам, но поне никога п…

Нана се разгневи от чутото. Значи това означаваше, че няма да получи още сто милиона злато?! - Не разбирам защо с шефа ти си нямате друга работа, освен да се подигравате с мен! - повиши тон лисицата. - Но след като съм т…