Търсене

Очите на Силиа се разшириха от ужас. - Приятелите ми живи ли са? - повиши тон принцесата. - Само да си посмял да ги нараниш.

Силиа се обърна към този човек. Не го беше виждала никога през живота си. - Кой, по дяволите, си ти? Как така ме отвлече пред цяла група хора?

Силиа отвори очи и не можеше да осъзнае все още къде се намира. Последното, което помнеше е, че беше на парти, после някой я доближи и от там ѝ се губеше. Тя докосна главата си и изсъска от болка. - Какво се случи?

Силиа отиде да си налее още бяло вино. Надяваше се скоро партито да приключи, че да се прибере и да се отърве от това ужасно усещане.

- Знам, но вярвам, че ще се справиш. - изрече Силиа и отпи от чашата си.

Силиа сбърчи вежди. - Разбирам през какво преминаваш, но трябва по-често да посещаваш Матилда. Имам усещането, че проблемът ти се задълбочава.

Силиа се усмихна. - В парфюмерията всичко е наред, батко. И нищо ми няма, просто скандалите вече и мен напрягат. - сви рамене принцесата.

Силиа отиде да си налее бяло вино. Надяваше се този, който я наблюдава скоро да се появи, за да спре да чувства този ужасен дискомфорт.

- Не, нищо. - отвърна принцесата. Не искаше да притеснява Афсол с глупавите си притеснения. Вероятно нямаше никого, но усещането, че някой я наблюдава така и не отшумяваше.

Силиа се огледа наоколо. Не знаеше защо, но имаше странното усещане, че някой настоятелно я наблюдава. Не забеляза никого из храстите, нито непознат сред присъстващите. Тя си наля чаша бяло вино и се приближи до брат си.

Силиа дочу изказването на Юки и се изсмя. Не разбираше за какво на Каво му бе хрумнало, че лисицата ще го изнасили, но ѝ беше все едно.

Силиа дойде и поздрави присъстващите. Извъртя очи, когато забеляза проклетата лисица, но за сега реши да си мълчи.

Силиа изсумтя и забеляза, че Крисчън си беше тръгнал. Заради проклетата лисица вечерта ѝ се съсипа. - Честно казано, дано се е отървало и от теб горкото момиче. - изрече Силиа и реши да си върви.

- Това си звучи като изцяло твой проблем. - сви рамене принцесата.

- О, направо много щедра и мила. И защо тогава не изпратиш роба си да търси това момиче?

- Крис не ти е роб и не можеш всеки път да излизаш с това, че ти бил длъжник. - изсумтя Силиа.

Силиа изсумтя. - А заради кого ли беше изложен на какви ли не опасности? Не ти дължи нищо, все ти играе по свирката.

Силиа извъртя очи и скръсти ръце. - И не можеш да си я намериш сама, защото...? Крис да не ти е слуга?

Силиа скръсти ръце. - И защо той да го върши това?

Силиа се доближи до Крисчън и си наля бяло вино. - Би ли искал да се забавляваме само двамата по-късно?

Силиа извъртя очи. Разбира се, че Лилит щеше да каже нещо подобно.

На Силиа също ѝ стана интересно да разбере за какви илюстрации става въпрос, затова реши да не се занимава с тъпака Конър, а да обърне внимание на този разговор.

Силиа се засмя. - Съжалявам, Конър, но това никога не би се случило. Няма сила на този свят, която да ме накара да бъда с теб, ако ще и единственото същество на земята да си.

Силиа сви рамене. - Добре, да кажем, че се случи. И кое те кара да мислиш, че аз ще се върна при теб след всичко, което ми причини? Дори и да бях толкова луда, че да реша да го сторя, съжалявам, но мисля, че е твърде къс…

Силиа се изсмя. - Ти не си ми никакъв, съжалявам. - изрече тя. - Ей това вече няма как да се промени.