Търсене

Лесли дойде да остави съобщение до този дом. "Силиа беше убита. Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."

Лесли дойде да остави съобщение до този дом. "Силиа беше убита. Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."

Лесли дойде да остави съобщение до този дом. "Силиа беше убита. Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."

- О, благодаря. Единственият разумен човек в тая къща. - изрече Силиа и остана да наблюдава разговора между Розан и Сандреа.

- Спокойно, аз вече знам, макар и да не разбирам как това щеше да промени нещо между нас. - изрече Силиа. - И хайде вече да започнете да мислите, защото тук е топло и тялото ми скоро ще се вмирише.

- Спокойно, вече имам цялото време на света. - изрече Силиа.

- Бременна? Това е ново. - изрече Силиа и продължи да наблюдава случващото се. И без това нямаше какво друго да прави вече.

Скоро след като изгуби живота си, Силиа се превърна в призрак. Бързо осъзна обаче, че никой не я вижда, чува или усеща. Хората минава през нея сякаш не съществуваше, а тя не можеше по никакъв начин да влияе на света на ж…

Инна сви рамене и продължи да чисти двора от листата. Ако Силиа се прибереше, щеше да ѝ съобщи.

Инна си спомни разговора, който бе дочула между Силиа и Розан. - Мисля, че с госпожица Розан отидоха на обяд във вилата на принц Афсол. Не знам дали още са там.

Инна вече се дразнеше. Трябваше да говори със Силиа да извикат някоя робиня тук, нямаше тя постоянно да чисти листата из двора. Жената забеляза мъж да приближава и се доближи. - Здравейте. Господарката Силиа я няма в мом…

Силиа притисна шията си с ръка, но не постигаше нищо. Кръвта ѝ изтичаше между пръстите. Тя се опита да каже нещо, но гласът ѝ изобщо не излезе. Тя легна на земята, опитвайки се да остане жива. Не можеше да види нито брат…

Силиа се изплю в лицето му. - Само това можете, нали? Нещо няма да ви хареса и я ще ударите някого, я ще се откажете от него.

- Ти луд ли си? - изсумтя Силиа. - Никъде не съм се месила. Ти си този, който решава да си измисля глупости за онази никаквица.

Силиа се съпротивляваше на войниците, които я влачеха към баща ѝ. Този обяд трябваше да се състои в Еритос, тогава всичките щяха да бъдат изпепелени. - Пуснете ме! - извика тя и опита отново да се освободи. Един от войни…

Силиа тъкмо щеше да се изправи, когато до нея се появиха двама войници. Те я изправиха насила, след което я завлякоха до баща ѝ.

- И на мен ми писна всеки да ме обвинява в пълни глупости, които не са се случили, но уви, не получаваме онова, което искаме. - скръсти ръце принцесата. - Разбра какво е станало с любимата ти Аша, може да си вървиш вече.

- Естествено, че онази долна лъжкиня това ще е казала. Не съм се месила в плановете ѝ.

- Разбира се! - извика Силиа. - Заради това ли ме покани? Заради поредното предателство!

Силиа въздъхна и седна на мястото си. Добре, щеше да ги изтрае някак два часа.

- Да беше мислил за това преди да вярваш на лъжи. - извика Силиа и стана от мястото си, след което се обърна към Розан. - Даже не знам защо трябваше да идваме, тръгваме си.

Силиа се изсмя. - О, така значи? Искаш да забравя това и да се преструвам, че ми е много комфортно в компанията ви ли? Няма да стане.

Силиа изсумтя и двете с Розан последваха Афсол. Принцесата се настани до Сандреа, а Розан до нея. - Направо съм. Спомняте си, че е така след като ми съсипете живота. Чудно семейство, няма що.

Силиа скръсти ръце. - Така ли? Не помня да съм част от това уникално семейство. - изсъска принцесата.

Силиа дойде заедно с Розан и забеляза, че се бяха събрали на двора. - Защо си поканил и нас?