Търсене

Силиа се изненада да види Дейвид. - Ти проследи ли ме?

Силиа дойде до покрайнините. По това време, драконите ѝ ловуваха наоколо. Принцесата се изненада, когато видя събраните Розан, Крисчън, Нана и някакъв ранен непознат мъж. Катрин бе заспала, затова Силиа си позволи да изл…

- Няма за какво да съжаляваш, Катрин. - изрече принцесата. Не че не се разбираше добре с Катрин, но те отдавна не бяха чак толкова близки. Силиа я болеше повече от отдръпването на Елвира. Не можеше да мисли сега за отнош…

- Не си само ти. - изрече принцесата. Не виждаше причина да увърта и да твърди, че всичко е наред. - Почти никой не ми вярва.

Принцесата тъкмо щеше да отпие от чая си, когато Катрин изрече това. Тя не беше подготвена за подобни думи, нито разбираше защо Катрин мести фокуса към нейните проблеми. - Не се тревожи за това, Катрин. - изрече принцеса…

- Постепенно. - отвърна принцесата. - Сега не мисли за това. Днес постигна много - излезе извън стаята, закуси, спа макар и малко. Това са малки победи.

- В началото мислиш постоянно за станалото. Постоянно е пред очите ти, обсебва спомените ти, сънищата. После се сещаш по няколко пъти на ден, след това по няколко пъти на седмица. Не е защото забравяш, а защото животът п…

Силиа вдигна поглед от чашата си чай. Не разбираше съвсем какво я пита Катрин. - Какво имаш предвид?

Силиа обви с ръка тялото на Катрин. Нямаше да я окуражава нито да се успокои, нито щеше да ѝ говори, че всичко ще е наред. Нямаше да е, за известен период от време.

- Не. Научих се да живея след него. - отвърна принцесата. - Вече си безвъзвратно променена, Катрин. Никога няма да бъдеш същата като преди, но можеш да бъдеш щастлива въпреки случилото се.

Силиа сви устни и седна на леглото. Нямаше защо да ѝ спестява истината. Спомените от собствените ѝ преживявания оживяваха, само докато я гледаше. - Не. Първо оцеляваш ден за ден. После седмица за седмица. Накрая, осъзнав…

Силиа бегло се усмихна. Знаеше, че Катрин няма да се възстанови бързо, но поне започваше да оцелява след станалото.

Силиа отново се бе погрижила за раните на Катрин, след което ѝ донесе малко вечеря - картофено пюре със зеленчуци. - Ще го оставя тук. - изрече принцесата и остави подноса на нощното шкафче.

Силиа остана безизразна. Нямаше да подкопае доверието на Катрин и да му разкаже какво бе станало с нея. - Не е времето за това сега. Казах ти, старай се да си в безопасност. - отвърна принцесата. - И не припарвай до дома…

- Не. - изрече принцесата. - Не знам историята ви, но бъди нащрек.

Силиа хвана Дейвид за раменете. - Слушай ме внимателно. - започна тя. - Сега не е времето да говориш с нея. Сега трябва да помислиш за себе си и как да спреш Иан. Той е накарал Катрин да ти предаде съобщение - Иан те тър…

- Не! - изрече Силиа и опита да възпре Дейвид от това да тръгне. - Катрин не иска да те вижда. Не сега.

- Тя не иска да те вижда. - отвърна принцесата.

- Не. - поклати глава принцесата. - Намерил е Катрин.

Принцесата сви устни. На порции щеше да му сервира нещата. - Иан е тук. - изрече Силиа.

Докато вървеше към замъка на Дейвид, принцесата мислеше какво ще му каже. Фактите, но не и насилието над Катрин. Тя се доближи до входната врата и почука.

- Няма да му разкажа какво е станало с теб. - изрече принцесата. - Наложително е да знае, че този човек е тук. Принцесата тръгна към вратата на стаята. - Розан е в стаята отсреща, ако имаш нужда от нещо. Силиа излезе и з…

- Не казах, че ще те карам да го виждаш. - изрече спокойно Силиа. - Това не променя факта, че той трябва да знае.

Силиа добре я разбираше, но това не беше нещо, което може да се омаловажи. - Иан още е тук. - изрече принцесата. - Дейвид трябва да знае.

Силиа остана безизразна, но вътрешно беше бясна. Не разбираше хората. Защо всички нараняваха други, а не направо онези, с които имат проблем? - Не е нужно да разказваш останалото. Въпреки това обаче, този Иан изглежда бе…