Търсене

Силиа беше ужасно изморена. Не разбираше дали съзнанието ѝ си играе игрички с нея или виждаше спомените на Аджакс. - Освен силите си и твои спомени ли ми прехвърли? - със слаб глас попита принцесата. - Коя е Венара?

Силиа се надигна от леглото и взе манерката. Изпи цялото ѝ съдържание, от дни не беше пила вода. - За какво беше това?

Силиа не изпитваше агонизираща болка повече, но тялото сякаш все още я болеше. Тя искаше просто да си легне и никога повече да не се събуди. - Ти си... изрод. - с прегракнал глас изрече тя. Учуди се, че изобщо може да го…

Розан си тръгна заедно с драконите на Силиа. Силиа получава 26 000 злато (+20 000 злато бонус), а Лукресия и Клеодора получават 7 800 опит.

- Щом всички сме тук... - изрече Розан и предложи да навлязат в пещерата. Тя влезе вътре и забеляза сборище на възрастни дракони. - Идеално. Лукресия, Клеодора, нападнете ги! Костният дракон използва Дъжд от кости, убива…

Розан доведе драконите на Силиа. Не знаеше къде е принцесата, но реши да изпълни молбата ѝ да ги доведе на лов.

Силиа се гърчеше като червей. Вече се бе изпотила, а ужасното чувство не отминаваше. - Аджакс, моля те, махни го! - извика тя. Болката продължаваше да се засилва. - Махни го! - изпищя накрая.

Силиа изглеждаше ужасена. В началото не усещаше нищо, но после сякаш нещо започна да я изгаря отвътре. Не беше лек дискомфорт като да пиеш абсент, беше си направо огън вътре в нея. Сякаш тя всеки момент щеше да започне д…

- Абсолютно не! - извика Силиа. - Освободи ме!

- Какви глупости говориш? - изплашено изрече Силиа. Никой нямаше да я намери на това място. - Какво е това?

- Не можеш да правиш това! - извика принцесата.

Принцесата поклати глава. - Съжалявам, Аджакс, но ще се наложи да си намериш друг. Не искам да участвам в това.

- Смяташ да ми дадеш част от силите си? - изненада се Силиа. - Защо? За да преследват и мен?

Силиа въздъхна. - Няма нужда да правиш това. Виж, просто се предай. Нищо лошо няма да ти сторят, ако се извиниш.

Силиа беше раздразнена. - Какво искаш? Защо изобщо си тук? Не се ли върна в Ефос?

- Чудесно. - изрече Силиа и двете с Розан си тръгнаха.

Силиа се обърна към Розан. - Искаш ли да си вървим? И без това не виждам причина да оставаме повече.

Силиа забеляза, че Крисчън и Аша разговарят и се зачуди за какво.

- Относно това е прав. - обърна се Силиа към Сандреа. - Никога не съм гледала на златото, което ми даде като на подарък. Ще ти върна каквото ти дължа възможно най-скоро.

Силиа се изсмя. - Спокойно. Това отдавна е в списъка ми със задачи.

Силиа изсумтя. - Не разбирам защо ми досаждаш с глупостите си. - изрече принцесата. - Помня, че беше казал, че вече нямаш сестра, не разбирам защо продължаваш да разговаряш с мен.

- Благодаря ти за позитивната оценка. Радвам се, че ти харесва. Бизнесът постепенно ще се разраства. - отвърна принцесата.

Силиа бегло се усмихна. - Благодаря! В крайна сметка трябваше да се случи. - отвърна тя.

- Приключихме много отдавна. - изсмя се Силиа и отиде да си налее вино.

Силиа махна с ръка. - Остави го, Розан. Нищо не може да направи, дори и да иска. - самодоволно се усмихна принцесата.