Търсене

- Така е, но никога не се знае. Сега трябва да разчитам на времето относно това. - изрече Силиа.

- Не трябва да е там, права си. Хората мизерстват, а на нея изобщо не ѝ пука. - изрече Силиа и поклати глава. - Аз също не знам какво точно стана. Виждах и чувах него, но няма как реално да е той. Обаче и двамата не може…

Силиа тежко въздъхна. - Все едно. Това пак не променя факта, че хората ме търсят само физически. - изрече принцесата и се намуси. - Тая бездарница Клара пак е организирала страхотно събитие. Изпила си е мозъка.

- Няма значение. - тежко въздъхна Силиа. - Никога няма да разбера какво не ми е наред, за да го поправя.

Силиа скръсти ръце. - Проблемите ми нямат решение, Елвира. - изрече Силиа и се обърна към Серена. - И не е само Далия. Лилит, Нана, Юки, нехайството на Крис. Остатъците от времето му, което ако не прекарва вършейки си ра…

- Защото тук вече се задушавам. - изрече Силиа и отпи от виното си. - Искам тишина и спокойствие, за да подредя мислите си. Каквото и да направя, винаги ме нападат на тези събирания. В един момент просто ти омръзва.

- Не, напротив, това е най-доброто решение, което съм взимала в живота си. - запротестира Силиа и се обърна към Серена. - За теб не знам дали ще е добре да си на подобно място сама. Не знам за възможностите на Фафнир, но…

- Клара и Червения може би ще ги надвиеш и сама, но Фафнир е бог. Там ще имаш нужда от съюзници, може би. - изрече Силиа. И на Серена не ѝ бе лесно.

- Разбира се, че лъже. - изрече Силиа и се обърна към Серена. - С теб какво се случва напоследък, Серена? По партитата почти не си говорим.

Силиа нямаше какво да каже тук. Тя самата нямаше представа защо Афсол се съгласи на този брак. Принцесата въздъхна и отпи от чашата си.

Силиа отпи от виното си. - Не се тревожи и не ѝ се връзвай. Прави го, за да те дразни и нарани. Нищо такова не се случва между тях, повярвай ми. - изрече Силиа, надявайки се това да успокои горката Елвира.

Силиа сви устни. Нямаше представа какви ги бе надрънкала Аша на Елвира, но не можеше да ѝ сподели онова, което ставаше между нея и Сандреа. - Признавам, че доста се самозабравя това момиче.

Силиа сви рамене. - Пих. Беше малко след нападението, което някой преписва върху Крис. Дойде ми твърде много и реших да си давя мъката в алкохола. - отвърна принцесата. - Да ме пита някой защо спрях. Тя се обърна към Елв…

- Да. Последното събитие беше пародия. Разбирам да няма храна, но да предлагаш една и съща, не едно и също меню, една и съща храна, която не сме изяли цял месец си беше ужасно. - въздъхна Силиа и се обърна към Елвира. - …

- Разбира се, че не! - усмихна се Силиа. - Както е тръгнало, може да се превърне в парти, ако се появят повече хора.

Силиа дойде в таверната и забеляза, че Елвира седи сама на една от масите. Тя си поръча бутилка вино и се самопокани на масата на жената. - Здравей. - изрече тя. - Тежък ден, а?

Силиа стана от мястото си и остави чашата с чай, след което доближи брат си и го зашлеви с всичката си сила. Не можеше да повярва, че Сандреа мисли това за нея. Тя излезе като буреносен облак от замъка и реши да прекара …

Лицето на Силиа почервеня от ярост. - Наистина ли пак натам ще го обърнеш? Не взимам опиум! Не съм взимала изобщо, откакто излязох от лудницата последния път. Надали щях да ти споделям тези неща, ако взимах.

- Не мога да видя лица. Сякаш ги няма. Усещам присъствие върху себе си, но не знам от кого. Виждам нещо и същевременно не виждам нищо, така ги чувствам в повечето случаи. Нещата, които чувам не са ясни изречения, а прост…

- Не точно. Сънувам някакви несвързани неща. Откъслечни спомени, гласове, но не са нищо особено, защото не помня да са се случвали. - отвърна принцесата. - Днес преди да се събудя чувах постоянно щракане, даже мислех, че…

- Помниш ли веднъж, когато се замеряхме с храна по време на обяд? Тогава татко ни наказа да стоим с лице към ъгъла с вдигнати високо ръце. - отвърна принцесата. - Мислих известно време за това и вечерта го сънувах. Бях в…

- Вчера отново ми се случи да не помня какво съм вършила няколко часа. Последно помня, че беше около 10ч и се събудих в 15ч, но не помня да съм си лягала изобщо. Защо да се събуждам сутринта и отново да си лягам? - въздъ…

Силиа се чувстваше все по-странно. Забравяше кога си ляга, но вече и през деня ли? Бе изгубила няколко часа... в нищо. Тя отпи от чая си и продължи да размишлява над нещо, което се въртеше в главата ѝ от известно време.

Силиа се измести към ъгъла на леглото и остана да лежи там. Изобщо не обръщаше внимание на Силас и Аша, които се бяха настанили до нея.

Силиа изхлипа и с чаршафа почисти лицето си. Не разбираше защо Силас си изкарваше яростта върху нея, а не върху Аша.