Търсене

Силиа извика от болка и чу някакво щракване. Забеляза, че Аша върти бързо тази ръчка, но не можеше да се концентрира над това. - Моля те, спри! - изхлипа тя.

Силиа изпълни командата и съблече дрехите си, след което легна върху леглото.

Силиа разкопча панталона на Силас и го смъкна заедно с бельото му, сетне пое пениса му в ръка и започна нежно да го разтрива. Помагаше си и с уста. Беше под влияние на доста неща и вече не ѝ правеше впечатление.

- Не знам. - отвърна принцесата. Тя виждаше устройството, но изобщо не разбираше какво щяха да правят с него.

Очите на Силиа се разшириха. - Дал си ми опиум? - извика принцесата. - Защо?

Силиа взе чашата от ръцете на Силас и изпи съдържанието ѝ. Дори не подозираше, че той бе сложил опиум. Дори и под влияние на отварата на замъгления ум, тя се противопоставяше, когато ставаше дума за опиум, но ако не знае…

- Това са базови умения за оцеляване. - изрече Силиа. - Не винаги съм имала тези неща.

Силиа се обърна и отиде в ъгъла, след което си вдигна ръцете. Аша сякаш бе наказала дете за нещо.

- Отвари? - попита Силиа без емоция. - За какво говориш?

Силиа прекрачи прага на вилата и се отправи към кухнята. Принцесата разпали печката, след което напълни в един чайник вода и я сложи да заври. След известно време, чаят бе готов и Силиа го отнесе във всекидневната, къдет…

Силиа отново въздъхна и стана от мястото си. Нямаше намерение да продължава този нелеп разговор. - Вече силно се съмнявам това да е така. - изрече тя и излезе от всекидневната, без да забележи Силас.

- Хората имали нужда от други хора, за да се чувстват пълноценни. Глупости. - изсмя се Силиа. - При мен явно не работи, защото изобщо не се чувствам пълноценна сред тези, с които съм се обградила.

Силиа отново въздъхна и отпи от чая си. - Затова си тръгнах от тук. Нямах проблеми, докато бях на острова. Върнах се и започнах да забравям.

Силиа рязко обърна глава към брат си. Той чуваше ли се какви ги говореше? - Ти сериозно ли? Не взимам опиум, стига сте го обръщали винаги натам. - изсумтя принцесата. Нямаше да споделя мрачните си мисли със Сандреа, че с…

Силиа разтърка чело с ръка. - И аз това си казвах, но вече мисля, че има някакъв шаблон. Не за пръв път изпитвам това чувство. - изрече принцесата. - Един път пишех неща за парфюмерията и в следващия момент се събудих в …

- Да... Не знам. - въздъхна Силиа. - Не помня кога съм си легнала, нито какво съм облякла. Последните ми спомени са как чета книга, след това... просто се събудих в леглото си.

Силиа влезе във всекидневната. Беше доста объркана от миналата вечер. Тя бе взела със себе си чашата чай и отпи глътка преди да седне в едно от креслата.

Силиа извъртя очи. - Спокойствие. Омръзна ми всеки път да се занимавам с ненормалници на онези партита. Каквото и да направя, каквото и да не направя, всичко винаги се обръща към мен. Ако спра да ги посещавам, ще започна…

- Не ѝ се отразява зле. Има какво да яде и ловува, да, предимно риба, но не се е оплаквала. - отвърна Силиа и отпи от чашата си. - И ти ли ще опитваш да ме разубедиш да се върна тук?

- Това е едно от хубавите неща относно него, далеч е. Отнема дни летене.

- Ще се наложи да изчакам малко. Агрономите се съгласиха да ми направят оранжерия, в която да мога да гледам различни зеленчуци. Строителите от Еритос пък ще ми направят фонтан и басейн, които ще отнемат доста време, за …

- Може и да си. Ако не се беше съгласил да се ожениш за Аша, Елвира щеше да е тук.

Силиа реши да се прибере в замъка на Афсол. Всичко отново щеше да върви с краката нагоре. Принцесата отиде във всекидневната и си наля чаша уиски, без да обръща внимание на брат си.

Силиа дойде да прибере наградата си за участие. Силиа получава 300 000 злато.

Силиа се засмя. - Аз съм варварка, ако си забравила. Цивилизацията никога не е била част от мен. - отвърна принцесата и приближи Клеодора. Нямаше намерение да остава на това място повече. Надяваше се утре да успее да свъ…