Търсене

Силиа тежко въздъхна. Все повече започваше да съжалява, че бе накарала Клеодора да спре тук. - А аз не разбирам какво толкова ви става на всички. Изморих се да продължавам да живея в тази тягостна обстановка и ще ме съди…

- Не разбирам защо да е. Силиа наистина не разбираше какво им става на тези. Трудно бе да се каже, че бе свикнала с непрестанните обиди на повечето. Изглежда наистина щяха да я съдят за абсолютно всяко решение, което взи…

Силиа въздъхна. Тя също искаше да разбере кой бе истинският извършител, но следата ѝ не я отведе до никъде.

Силиа не разбираше какво цели Крисчън. Ако се опитваше да я разубеди, за да се върне, нямаше да стане. - Както казах и преди малко - с повечето не съм комуникирала от доста време. Просто вече нямам намерение да живея в т…

- Какво за тях? Аз по никакъв начин не влияя на животите им, могат да се оправят и без мен. - неразбиращо отвърна Силиа. - Не съм сама, Клеодора е с мен. Напълно достатъчно е.

- Защо да не се получи? Какво повече ти трябва? - недоумяваше Силиа.

Силиа горчиво се усмихна. Отдавна бе забравила значението на думата приятели. С повечето дори не разговаряше. - Всеки понякога има нужда от ново начало в живота си. Изглежда тук никога няма да ми се получи, затова реших …

Силиа сбърчи вежди. - Мен ако питаш, даже се забавиха доста. - въздъхна тя. - Нещо лошо с това?

Силиа отпи от абсента си и леко се усмихна. - Здрасти. - изрече тя и сбърчи вежди. - Думите ми от преди?

- Много си далеч от това да ме познаваш добре, но продължавай да се самозалъгваш. - усмихна се Силиа и подмина кравата, след което отиде да си налее чаша абсент.

- Може да си навреш измислената загриженост отзад. - незаинтересовано отвърна Силиа.

Силиа скръсти ръце. - Не виждам как това засяга теб, краво. - изрече принцесата. Изобщо не трябваше да кара Клеодора да спира тук.

Силиа извъртя очи при изказването на Далия. - Предполагам сам си отговори на въпроса защо няма да остана дни. Свършвам си работата възможно най-бързо и се махам от тук.

- Мястото няма точен адрес, нито пък възнамерявам да водя комуникация с когото и да е. - отвърна принцесата. - Просто дойдох на пазар и си тръгвам пак.

- Не е като да съм изпуснала нещо съществено. - сви рамене принцесата и не отвърна на прегръдката на Афсол.

Силиа трябваше да се върне, за да си напазарува продукти за къщата, както и да поръча на строителите да ѝ построят фонтан и малък басейн. Трябваше да се срещне и с агрономи от Кросфайър Муунлайт, за да си направи градина…

- Това, което не разбираш тъпачке с комплекс за недосегаемост е, че не всички искаме да се продаваме за пари и власт. Клеодора пристигна и кацна близо до Силиа. Принцесата се качи на гърба ѝ и ѝ нареди да отлети. Трябваш…

- Не виждам как с нелепите си изказвания оказваш помощ на когото и да е, но не ме и интересува особено вече. - отвърна Силиа и прибра обратно писмата.

- Ще видим как ще се стекат нещата. - изрече Силиа и се обърна към Далия. - Не виждам ти за какво се тревожиш за моята безопасност, тъпачке.

- Смей се колкото искаш, тъпа краво. - изсмя се принцесата. Изобщо не я интересуваше какво щяха да говорят тези. Най-сетне можеше да се махне.

- Не, напротив - чудесни новини. Най-сетне си имам изцяло мое място и мога да се махна от тук. - усмихна се широко принцесата. - Къщата ми е готова, отивам да я видя.

Силиа вдигна поглед за кратко от писмата и забеляза неприятното смущение у Рейс. - Свободен си, Рейс. Кажи на Клеодора да опакова малко багаж и да дойде.

Силиа взе писмата от роба си и му благодари, след което отвори едното и започна да го чете. Проклетите строители най-сетне си бяха свършили работата.

Силиа поклати глава. Не виждаше смисъл да се разправя. - Тогава не виждам за какво да го водя този спор.

Силиа сви рамене. - Честно казано, нямам представа. Не намирам особена промяна в поведението ѝ.