Търсене

Силиа въздъхна. - Защото са опасни. Едва не си изгуби живота, търсейки безполезни камъни за едната. На другата ѝ купи къща, вярвайки че това ще я накара да се спре. - извъртя очи принцесата.

- И другото намирам за опасно, не съм особено сигурна защо продължава да го върши, явно не му плащаш задоволотелно. - отвърна принцесата. - А занимаването с лисугерите след всичко, което му причиниха няма да разбера изоб…

Силиа присви очи. - И двете са сравнително опасни. - отвърна принцесата.

Силиа въздъхна. Разбираше, че Крисчън е просто слуга, но наистина ли не означаваше нищо? И той беше човек, все пак. - Заради едната от тях можеше да останеш без бодигард. - отвърна принцесата.

Силиа скръсти ръце. - Не бих ги определила като прекрасни създания, даже изобщо. - отвърна тя. - Трябва да питаш Лилит относно възползването. Не вярвам тя да е пропуснала шанс да спи с тях.

- Опит с лисугерите? По-добре да умра! - изсъка Силиа.

Силиа отново потупа Арус по рамото. - Не унивай толкова. Според мен, не си заслужава.

Силиа потупа Арус по рамото. - Убедена съм, че и ти се уреждаш добре.

Силиа се изсмя. - Аз? Не, просто запомних родното ѝ място, тъй като там е пълно с такива като нея. - извъртя очи принцесата. - Опасявам се, че сред присъстващите тук, бодигардът ти най-добре я познава.

- От Валдора е "прекрасната лисичка". - направи кавички Силиа.

- Че то възможно ли е? - сбърчи вежди Силиа. - Да, повечето имаме гражданства, но не знам, вилната зона и е все пак това - вилна зона. Място за отдих, докато разчистваме чудовищата из ловната ви зона.

- Наясно сме. - засмя се Силиа.

Силиа приближи едната количка и си взе малка бутилка абсент. - Един нормален човек в това кралство. Ненормалницата Клара явно вече е решила да убива народа си. Онази софра е абсолютно същата като от предното събиране, на…

Силиа въздъхна. Вече наистина разбираше защо Дейвид не харесва тези хора.

Силиа дойде и поздрави присъстващите. Принцесата приближи масата с храната и напитките, но всичко беше разочароващо. Изглежда тази вечер нямаше да се пие.

Силиа реши да си върви. Много ѝ се искаше да види как проклетницата Нана си го получава за всичките тъпотии, които дрънкаше и беше сторила, но навярно нямаше да е жива, докато се случи. Тя пожела лека вечер на Елвира, сл…

Силиа въздъхна и кимна. - Добре. След като говоря с тях, ще се отбия при теб. - отвърна принцесата.

- Премисляла съм го много пъти. И винаги когато реша, че не трябва да го правя се случва нещо, което ми подсказва, че точно това трябва да сторя.

Силиа със задоволство бе наблюдавала малката свада между Юки и Нана. Изглежда противната лисица бе разгневила господарката си, кой знае защо. - Вече не мисля, че нещо би се наредило в положителна посока за мен.

Силиа поклати глава. - Не, не е. Трябваше да умра, когато съживих Дракона на Дъгата. Така пишеше във всички книги, които бях чела относно това. Живея назаем и светът отдавна показва, че не трябва да е така. Дори и да се …

Силиа сви рамене. - Не ме интересува особено. И без това вече не виждам никакъв смисъл да се боря за каквото и да е. Не мога да се върна в Ефос повече, нито мога да остана тук.

- Изобщо даже. Опитвам си да си живея живота, но изглежда други нямащи никаква цел в животите си същества, не са особено окей с това, затова нямам намерение да се занимавам повече. Засега може просто да посещавам мястото…

- Не ги мисли тези работи, Елвира. Те са напълно разрешими. - отвърна Силиа. - Най-важното е, че няма да съм тук повече, за да се занимавам с тъпотиите на всички.

- Как ще се откажа от нея? Не бих го направила. - отвърна принцесата. - Ще се откажа от много други неща, но ще си заслужава.

Силиа въздъхна. - Извинявай, Елвира, но едва ли утре ще мога. Трябва да се разправям със строителите и да разбера защо още не е готова къщата, която си поръчах.