Търсене

- То да се бяхме паднали с Каво, щеше да е доста по-забавно. - изсумтя Силиа.

Силиа извъртя очи. - Все едно. - изрече принцесата и доближи Елвира. - Накъде предлагаш да поемем?

- Не, ти си тази, която прехвърля проблемите си върху някакви хора, сякаш са ти длъжни.

Силиа спря и се обърна към проклетата лисица. - Злато? Изобщо не ме вълнува златото. Имала съм адски много, нямала съм и почти нищо. - изрече принцесата. - Не бих могла да завиждам на някакво жалко същество, което си при…

- Макар и силно да се съмнявам, че ще се случи, надявам се злото в някакъв момент да я застигне. - измърмори под нос Силиа, докато вървеше напред. Не разбираше защо се записа за това събитие, тук нямаше нищо интересно.

- Колко хубаво би било, за съжаление не е. - извъртя очи Силиа. Тя тръгна напред, надявайки се да срещнат нещо, което най-сетне да я отърве от страхотния ѝ живот.

Силиа извъртя очи. Естествено, че той щеше да защити лисицата. - Как пък всеки път се падам все с някоя проклета нещастница. - изсумтя принцесата и се обърна към Елвира. - И какво предлагаш да правим?

Силиа се изсмя. - А някога да си се запитвала защо? - вирна вежда тя.

Силиа скръсти ръце. - Да, той ще ни го спести, но не и страхотната ти приятелка Нана.

Силиа изобщо не беше доволна с кого се беше паднала. Как пък веднъж не ѝ се паднаха нормални съотборници по тези събития? Или щеше да е Нана или Лилит, или проклетниците Юки и Далия. Сега обаче трябваше да е още по-зле, …

Силиа дойде да провери какво е новото събитие и въздъхна, когато го прочете. Като си знаеше късмета, навярно щеше да се падне с всички нещастници, които мрази. Принцесата се записа и си тръгна.

Силиа дойде да вземе наградата си за участие в събитието и не беше особено изненадана от коментара на организаторите. Разбира се, че онази противна никаквица Далия нямаше да положи никакви грижи за горкото животинче. Сил…

Силиа извъртя очи. - Спи си там с миришещи на старо дъртаци, не ми пука. Хамстерът си е добре, храната му не е отровна, от дни яде от нея, проста ненормалнице. - изсумтя принцесата. - Ще видим колко не си немарлива. Имам…

- Хамстерът си е много добре и Хектор не е бълхарник, за разлика от тебе. - изсъска Силиа. - И няма как да умре под мои грижи, но силно се съмнявам за твоите. Много внимавай как го гледаш. Като те знам колко си проста, т…

Силиа извъртя очи. - Не съм дошла при него, тъпачке. За мое съжаление, при теб идвам. - отвърна Силиа. - Записала си се за събитие в Eритос, което ме учудва като цяло. Ще ти се наложи да се грижиш за този хамстер два дни…

Силиа дойде заедно с хамстера до имението на Арус и почука на вратата. Изобщо нямаше представа как онази проклетница Далия ще гледа животното.

Силиа влезе в стаята, където държеше хамстера си. Въпреки че го отдели в стая, Хектор бе успял да се промъкне и бе съборил клетката с горкото животинче. Слава богу, Мели я увери, че нищо му няма на горкия хамстер. Принце…

Силиа дойде заедно с хамстера във вилата си. Надяваше се Хектор да се държи добре с животинчето, но принцесата знаеше, че не за него трябва да се притеснява реално. Най-притеснителното беше, че се беше паднала с онази пр…

Силиа дойде да вземе хамстера от арената за двубои.

Силиа дойде и се записа за новото събитие. Силно се надяваше да се падне с някой нормален човек, а не проклетата Нана, Неро и Далия.

Силиа дойде да си вземе наградата за участие, сетне се телепортира обратно във вилата си. Силиа получава 200 000 злато.

- И пак го пропилей. - изрече принцесата саркастично и извъртя очи. - Продължавай да я отхвърляш като прави първата крачка и накрая ще видиш. Силиа реши да отиде да си налее вино. Всички мъже ли бяха такива идиоти?

Силиа скръсти ръце. - Защото си идиот. - изсъска принцесата. - Всеки път трябва да правите нещата невъобразимо сложни. Можеше да ѝ споделиш опасенията си и толкова. А ако беше малко по-умен, можеше направо да приемеш. Що…

Силиа се засмя. - Евдемия е на 300 години, мисля че отдавна е придобила пълен контрол над ситуацията. - изрече принцесата и усмивката ѝ се изпари. - Наистина си пропилял шанс. Не знам тя какво изпитва към теб, но надали …

Силиа вирна вежда. - Отказал си ѝ? - учуди се принцесата. - Защо?