Търсене

Силиа си пое дълбоко въздух. Хайде пак. - Нищо не се е случило, защо? - обърна се тя към Крисчън.

Силиа се изсмя. - Сприятелила се е с тебе, не ме учудва. - изрече принцесата. - И щом беше в имението си се запознала и с оная крава Далия. Известно ми е какви небивалици сте обсъждали по мой адрес зад гърба ми, но нямам…

- Не я желая... толкова силно. - изрече Силиа. - Посмя да се оплакваш на Крис, че съм те била нагрубявала. Дори въвлече онази ненормалница Лилит в малката си игричка.

- Силни сте, бесмъртни, но изобщо не вярвам, че сте непобедими. Все има нещо на този свят, което е напълно възможно да ви унищожи.

- Не ме учудва, честно казано. Решен беше да те убие и да ти стори разни отвратителни неща преди това. - сви рамене Силиа. - И да, нямаше да му помогна. Не виждам никакъв смисъл да го правя. Все някога, някоя по-висша си…

- Все тая, предпочитам да няма общо между нас. - изрече Силиа. - И само да ти кажа, някакъв гном иска да те убие.

Силиа кимна. - Мхм, сигурно. Сега не ти се струвам истерична? Не съм те нагрубила, както твърдеше на предното парти, така ли?

Силиа се изсмя. - Много ме съмнява думите ти да са истина. Не виждам защо се опитваш да ми се харесаш, няма да стане.

Силиа въздъхна. - Какво да ви кажа. Съжалявам, че на тази възраст трябва да се занимавате с подобни неща.

Силиа въздъхна. Наистина не разбираше какво намеква старицата. - Аз вече си имам дом в това кралство. Определено не ми трябва още един, който да е в съседство с дома на тази.

- Съжалявам да го чуя, госпожо, но не знам защо се оплаквате на мен. - отвърна Силиа.

- Права сте до известна степен - мъжете са си такива, да. - въздъхна принцесата. - Съжалявам за това, което съпругът ви е причинил. Никой не заслужава подобно отношение.

Силиа поклати глава. - Съжалявам, но нямам намерение да се меся в подобни неща. - отвърна тя. - Ще е все тая какво ще му кажа, ако не е решил сам да я разкара.

Силиа въздъхна. Едва се сдържаше да не се засмее. Не вярваше Крисчън да е постъпил лошо спрямо тази жена.

Силиа забеляза, че се случва нещо по-интересно и се доближи малко по-близо до Лилит, Крисчън, Нана и непознатата старица. Принцесата нямаше представа какво се случва вече.

Силиа въздъхна. - Да, но като знам колко превъртя баща ми, вероятно ще каже, че аз съм те накарала да го направиш, за да не му позволя да си има наследник. Не желая проблеми.

Силиа въздъхна и разтри чело с ръка. - Права си, умират невинни, но мога само да си представя какви проблеми ще си навлека с ненормалния ми баща, ако ги убия.

- Защото са невинни и още нищо лошо не са посмели да сторят. - отвърна Силиа.

- Не знам. Когато го питам, той казва онова, което казва на всички - така трябваше. Има нещо повече, но не знам какво да си мисля. - въздъхна принцесата. - Някога ще се разбере, предполагам.

Силиа дочуваше разговора на Крисчън и Лилит и тежко въздъхна. Не разбираше защо боговете я наказваха с толкова ужасна съдба. Беше възродила върховния им бог, техният създател. Толкова ли пък не заслужаваше нищо хубаво? -…

- Надали ще се случи, Елвира. Той е категоричен, че няма да я докосне и удържа на обещанието си засега.

Силиа също се засмя. - Не знам. Може би е питала Сандреа къде е. - изрече принцесата. - Не ме интересуват проблемите на Аша в момента.

- Не знам, Елвира. - сви устни Силиа. - Предполагам, че не отнемат много време, но може би му трябва време, за да проучи целта си. Пък и знам ли, може да е решил да вземе друга мисия. Не мога нищо да ти кажа относно това…

- Не съм сигурна. Аз се върнах малко преди да дойда на това парти. - отвърна Силиа. - Дори не знам кой го е организирал. Щом Афсол не е тук, вероятно не се е върнал.

Силиа отиде да допълни чашата си. Думите на Лилит я ядосаха. Знаеше, че никога няма да е приоритет в живота на Крисчън, но не разбираше какво го прихващаше с проклетите лисици вече.