Търсене

Силиа не можеше да повярва на чутото. Афсол под влиянието на опиум ли беше? - Не знам какво да кажа. Съжалявам, Елвира. - изрече принцесата. - Може би ще продължи временно.

Силиа много се учуди. - И Афсол е съгласен с това?

- А аз съвсем нищо не разбирам. Просто получих писмо от Сандреа, че Афсол ще се жени за друга и трябваше да дойда. - отвърна Силиа.

Силиа реши да последва Елвира. - Добре ли си? - попита принцесата, макар и да знаеше, че жената изобщо не е добре.

Силиа въздъхна и доближи Афсол. - За мен е пълен шок всичкото това, но поздравления, предполагам. - изрече тя. Щеше ѝ се да го шамароса и да му се развика, но вече нищо нямаше да промени.

Към Елвира се присъединиха Сандреа и Силиа. Тази сватба щеше да бъде пълен ужас. Принцесата си взе чаша бяло вино и отпи няколко глътки. - Това е пълен ужас. - въздъхна Силиа.

- Не съм чувала подобно нещо, заклевам се. - тихо се засмя Силиа. - Аз за пореден път ще съм с черно на сватбата на Афсол. Когато той се женеше за Реа, облякох черно, защото бях много малка и не разбирах добре нещата. Се…

- Да. - кимна Силиа. - Бях си купила една специално за отварянето на парфюмерията, но тъй като нещата се бавят, ще ти я дам. Силиа отиде да вземе роклята, след което се върна при Елвира. - А защо точно червена?

Силиа се прибра в замъка на Афсол. Не можеше да повярва, че той се е съгласил да се ожени за онази принцеса. Не можеше да повярва и че сватбата е днес. Принцесата отиде при Елвира и я видя да разглежда дрехите в гардероб…

Сандреа дойде от името на Силиа да я запише за новото събитие. Принцът трябваше да напише писмо до сестра си, за да я уведоми.

Силиа поклати глава. - Партито не е важно. - изрече тя. - То само ще ми изгуби ценно време, което мога да прекарам в пътуване. Силиа въздъхна. - Знам, че не ме разбираш, но наистина не желая отново да бъда подложена какт…

- А, защо да не ме? - сви рамене Силиа. - Нямам намерение да гадая. Щом не ме смята за своя дъщеря вече, кой знае още какво може да ми причини. Силиа прибра набързо документите на парфюмерията. - Щом ще дойде до дни, зна…

- Не знам къде ще ида, но нито в Еритос, нито в Кросфайър Муунлайт ще съм в безопасност. - плахо отвърна принцесата. - Кога пристига?

Очите на Силиа се разшириха от ужас. Не, не отново. Баща ѝ отново щеше да окупира замъка ѝ и тя пак щеше да се намира в опасност. Дори не можеше да потърси подслон в имението на Арус, едва ли щяха да ѝ позволят да отседн…

Силиа вдигна поглед от документите, които разписваше, докато си почиваше. - Какво има, батко? Изглеждаш разтревожен.

- Лилит, Лилит... - въздъхна принцесата и се засмя. - Аз също смятам да вървя. Тя пожела лека вечер на присъстващите и тръгна да се прибира.

Силиа се засмя. - А за теб ще е добре да насочиш вниманието си към някой психиатър в лудницата. Обсесията ти е извън контрол. - отвърна принцесата.

Силиа се изсмя, макар и да не ѝ беше никак смешно. - Лилит, ти наред ли си? Много добре знаеш, че причината за това не е сексът. - отвърна принцесата.

Силиа извъртя очи. Думите на Лилит я издразниха, но тя вярваше на Крисчън и знаеше, че не това се случва. - И така да е, това не е моя работа. С Крис нямаме връзка, Лилит.

Силиа извъртя очи. - Защо питаш мен, Лилит? Нали си на гости в имението, ти би трябвало по-добре да знаеш от мен. Сигурно е зает със задачи.

Силиа въздъхна. - Разбирам те. - отвърна тя. - Надявам се вече нищо лошо да не се случи с Афсол, дори и нереално.

- Дано не. - въздъхна Силиа. - Дано не му се падат и подобни персонажи, ако в бъдещето имаме още подобни събития.

Силиа се засмя. - Радвам се да узная, че сте се помирили. - изрече принцесата. - Значи може и аз да се върна, не мисля, че би си позволил отново да ни забрани с Крис да отиваме в замъка му.

Силиа се доближи до Елвира. - Изглеждаш радостна. Всичко наред ли е?

Силиа изсумтя и разтри бузата си. Тоя щеше да види един ден.