Търсене

Сандреа също реши да се прибира. Надяваше се Силиа скоро да му пише и всичко с нея да е наред.

- Аз също. - изрече Сандреа и спря да танцува.

- Хубавото на цялата ситуация е, че сте разбрала навреме какво представлява и сте избягала от него. - изрече Сандреа.

- Наистина не го познавам добре, не мисля, че има и нужда да го опознавам. - изрече Сандреа. - Поведението му по тези събирания беше повече от ужасно, но сме свикнали да виждаме подобни неща тук. Каво е чисто доказателст…

- Радвам се за вас. - усмихна се Сандреа. - Този Пейтън наистина е странна птица.

Сандреа се учуди. - Не предполагах, че не знаете. - отвърна той. - Но пък е свестен.

Сандреа кимна. - Може би. Арус търгува с роби. Вероятно доста често му се налага да търгува на острова. Крисчън пък родом си е от там, наистина са по-запознати от нас. - отвърна той.

- Шиера е отвратително място. Там наистина трябва да се раждаш престъпник, ако искаш да живееш. Не е нормално, никак даже, но така са свикнали. - изрече мъжът. - Странно е, че този остров не е унищожен заради някои конфл…

Сандреа горчиво се усмихна. - Не е приятно да си жена във воюваща страна. Няма значение каква си, ако решат, те взимат в някой лагер да забавляваш войниците. - въздъхна тежко той. - Да не говорим колко жени и деца стават…

- Това е така. - отвърна Сандреа. - Добре познати са ми подобни конфликти. Никога не са приятни.

- Мисля, че за момента сме добре тук. Не ми е известно да се планира война или някакъв бунт, дано не се случва.

- Не. - изрече Сандреа. - В Ефос избухна война заради един заговор. Най-добрият приятел на баща ни бе убит и враг на баща ни обвини него за убийството. Синът на другия реши да отмъщава. Голяма част от семейството ни заги…

- Баща ни го намери. Помня, че беше изпратил търговци, а сетне и картографи. Нещата обаче спряха до там заради войната.

- Не. - поклати глава Сандреа. - Континентът, на който се намира Ефос го няма изобразен върху повечето карти. С бърз кораб ще стигнете там след около три-четири месеца. Доста е далеч.

- Ефос. - отвърна Сандреа. - Не предполагам да сте чувала за това кралство, почти никой не е. В Ефос времето е предимно дъждовно, понякога ветровито, което беше хубаво. Прекомерните жега и студ не са особено благоприятни…

- Не мога да ви се обидя. Аз не съм от тук, пребивавам докато ми е изгодно. Ако Силиа и Афсол някога решат да напуснат, ще ги последвам, разбира се. - отвърна принцът. - В Кросфайър Муунлайт не харесвам единствено жегата…

- Хората тук са предимно варвари. Въпреки това обаче не са съвсем ненормални. Познавам далеч по-ужасни варвари от тези. - отвърна принцът. - Кралицата е тази, която може да промени нещата, но изглежда подобни индивиди не…

- Разбира се, че не е. - отвърна Сандреа. - Избягал е от лудницата и от тогава се навърта тук. Жалко, явно никой не иска да го прибере обратно.

Сандреа се засмя. - Разбира се. Всичко е заради двама индивиди - Каво и онзи тъмен елф Конър. - отвърна принцът. - Те винаги се заяждат с Евдемия и Силиа, което води до скандали. Е, останалите също създават понякога скан…

Сандреа кимна и завъртя жената. - Правилно сте запомнила. - отвърна той. - Не се появявам често по тези партита.

Сандреа пое ръката на младата жена и я отведе на място, където нямаха да пречат на останалите. След това, започнаха да танцуват под ритмите на музиката.

На Сандреа му беше някак тъпо да наблюдава всичките танцуващи. Лисицата не изглеждаше особено заинтригувана, затова той се доближи до почти непознатата за него Беатрис. - Нещо против да танцувате с мен?

- Разгледах стаята ѝ. Взела е огърлицата и някой друг кинжал. Джой е видяла Клеодора да тръгва с нея. - отвърна Сандреа. - Ще е в безопасност.

- А можех ли да я спра? - попита Сандреа. - Нямаше какво да направя. Опитах да я разубедя, но тя не пожела да се вслуша в думите ми. Разбирам я донякъде, татко ѝ причини какво ли не.

- Не знам, не ми каза. Каза само, че докато татко е тук, няма да е в безопасност нито в Еритос, нито в Кросфайър Муунлайт. - въздъхна принцът. - Обеща да ми изпрати писмо, когато се установи някъде.