Търсене

- Тръгвам си. - изрече Арзай и тръгна към пристанището. През водата щеше лесно да се прибере.

- Моли се глупавият ти експеримент да проработи, иначе и ти ще я последваш, когато се разбере какво си направил. - изрече Арзай. Аджакс беше прав. Дори и да даваше от енергията си на Силиа, това само щеше да забавя неизб…

- Дай ѝ от енергията си. Силата на ядрото ще забави малко процеса.

- Да дадеш ядро на простосмъртен е нещо, което изобщо няма да ти бъде простено! - изрече Арзай. - Хенар няма да подмине с лека ръка и тази ти глупост. Този път наистина прекали. Осъзнаваш, ли че няма кой да ѝ помогне?

- О, то ще е чудно, ако те остави жив! - изсумтя Арзай. - Поне ѝ кажи.

- Хич не е нищо. Искаш да натриеш носа на Хенар, но за целите си използваш невинни същества. - отвърна Арзай. - Тя поне има правото да знае.

- Ти полудя ли?! - извика морският бог. - Аджакс, наистина какво правиш? Няма как да си сигурен, че планът ти ще проработи. Ако не стане, ще си убил момичето напразно.

- Защото не съм чул, че е мъртва все още. - отвърна Арзай. - Наистина лоша идея да го правиш. Не знаеш какво ще стане, нито дали ще сработи.

Арзай въздъхна. - Не си сложил ядрото в Силиа, все още, нали?

- Защото тук поне имаш благоразумието да си облечен. - отвърна Арзай. - И представа си нямаш колко нелепо изглеждаш всеки път като се налага да те посещавам.

- Ти си се побъркал тотално! Хенар никога няма да хареса това. - изсъска Арзай и напусна замъка.

- Може да е Фингел, може в нея да има буквално капка божествена кръв, но не би оцеляла нещо подобно. По-добре наистина се предай и се върни обратно. Това, което планираш е лудост!

- Силиа е човек! Ще изгуби живота си в жалкия ти експеримент.

- Ще убиеш Силиа, за да върнеш към живот Венара? Стига, това са пълни глупости!

Арзай погледна в посоката, в която гледаше Аджакс. - Не можеш да използваш момичето за целите си!

- Преди седем века? - Арзай опита да си припомни какво се бе случило преди толкова много време. Очите му се разшириха, когато го осени идеята. - Не... Не ми казвай. Против всички правила е да възрождаваш богове!

Арзай се притесни. - Ти полудя ли? Преврат ли ще организираш? Кой ще ти помогне?

- Никак. Хенар продължава да настоява да предадеш силите си или да се извиниш. Нямаш много време, търпението му спрямо ината ти съвсем се изпарява.

- Да, но не разбирам защо ме помоли точно за това. - отвърна богът на водата и извади кутията от дрехите си. - Какво има вътре?

Арзай се върна в небесния замък на Аджакс с въпросната кутия, за която богът на войната го бе помолил. Водният бог тежко въздъхна, когато видя мъжа за пореден път да се разхожда чисто гол. - Ти наистина не си наред. Защо…

Арзай тежко въздъхна и тръгна обратно към Еритос. Не можеше да разбере искането на принцесата, надяваше се да не е за лошо.

Арзай сбърчи вежди. - Не съм съвсем сигурен, но мисля, че трябва да умреш, за да имаш възможност да промениш нещо. - отвърна богът. - Трябва да попиташ Медеа за повече подробности.

Арзай се учуди. Това беше доста странен въпрос. - Опасявам се, че не те разбирам. - изрече богът на водата. - Как така да промениш съдбата си?

Арзай въздъхна. - Не можем да позволим просто така да сложи край на живота си. Наистина е детинско, но той явно не го разбира. Не е направил нещо лошо, злите богове заслужават смърт, но Хенар вярва в баланса и не го одоб…

- Разбирам, но опитай отново да поговориш с него. Може наистина да се вслуша в думите ти.