Търсене

Мелвиел не разбираше изобщо какво има предвид този мъж, но определено не искаше и да знае, щом включваше елфка. - В такъв случай Ви пожелавам успех. - отвърна жената. - Отело, хайде, отиваме в Цветово. - тя хвърли поглед…

Мелвиел въздъхна тежко. - На мен не ми звучи като твърде "добро нещо", съжалявам господине. - жената кимна, чувайки думите на златокосия мъж. - Ако няма нищо друго за правене тук, можете да задържите този "дневник на све…

Мелвиел въздъхна тежко. Това пътешествие беше грешка, но златото ѝ трябваше отчаяно. - Господине, това ли беше? Наистина ли няма нищо повече в тази пещера? - попита феята.

- Мъртво ли е? - плахо попита Мелвиел из-зад мъжете.

Мелвиел и Отело не можеха да се бият. Двете феи застанаха зад мъжете и силно се надяваха да могат да се справят с това ужасно същество.

Мелвиел се стъписа от чутото. Феята мигом се разгневи. - В никакъв случай! - отсече тя.

- Да се изкара "какво"? - учудено повтори Мелвиел. Нищо не разбираше, а смяташе че добре владее човешките езици.

Мелвиел повдигна вежда. - Господине, предния път не ни ли казахте нещо за някакъв магически чук? Какво стана с него? - попита феята, запушвайки носа си, тъй като миризмата от коня ставаше все по-силна.

Мелвиел въздъхна тежко, чувайки че става дума за някаква елфка явно. Надяваше се да не е от Ленадра, не можеше да си позволи пътят ѝ отново да се пресече с тях. Не беше чувала има поданица на име Евдемия, но не се бе инт…

Мелвиел с радост се обърна към другия им съотборник. - Здравейте, радвам се да Ви видя. - усмихна се феята.

Мелвиел се погнуси от чутото. Този мъж не изглеждаше с всичкия си. Жената се притесни, тъй като другият им съотборник все още го нямаше. Не желаеше да бъде нападната. - Доста странно. Не вярвам да се случи подобно нещо. …

Мелвиел и брат ѝ се появиха, но феята присви очи, когато видя че само онзи странен мъж с коня са там. С Отело се спогледаха, но нямаха друг избор, освен да го поздравят. - Радвам се да Ви видя. - излъга бившата кралица н…

- Да, този господин не изглежда с всичкия си, ще ме прощавате. - кимна Мелвиел, сетне тя и Отело последваха русокосия мъж. Трябваше да измислят как да го прелъстят, за да изкарат още злато.

- Млъквай и бъди благодарен и на това. - прошепна обратно Мелвиел, сетне се обърна към Афсол. - Благодаря Ви, господине. Надявам се последващите ни срещи да бъдат по-благополучни.

Мелвиел махна с ръка за довиждане на лудия Каво и се обърна към Афсол. - Таверна? - тя хвърли остър поглед към брат си. - Предполагам, че с брат ми ще се опитаме да я потърсим. Надявам се да не се загубим.

Мелвиел присви очи. Нейната раса също нямаше права в родното ѝ място. Започваше да съжалява тази жена. - Това звучи още по-ужасно. За нея. - отвърна Мелвиел.

- В това няма никаква логика, господин Каво. - отвърна Мелвиел. - Просто си намерете жена, която харесвате, според мен това ще Ви направи по-щастлив.

- Наистина продължавам да не разбирам защо искате да се ожените за тази жена, след като не я харесвате. - въздъхна Мелвиел, спомняйки си за проклетника Лиси.

Мелвиел въздъхна и се обърна към Каво. - Господин Каво, изглежда познавахте този гущер. Как имате подобни познанства? - попита феята. Беше ѝ чудно как така човек се познава с магически същества.

Мелвиел се изсмя, това беше още по-нелепо. - Господин гущер, това е напълно безполезно за мен!

Мелвиел имаше нужда от злато, но не знаеше дали може да се довери на това странно животно. - Зависи, има ли неща, които не са свързани с "курви"?

- Ако това е същата онази пещера, за която господин Каво ни предупреди по-рано, и аз не съм сигурна че е добра идея. А и не знам за вас, господа, но аз не бих намерила приложение в "уменията" на чука. - засмя се Мелвиел.

- В никакъв случай! - отсече Мелвиел. - Не съм ничие "булче", не знам защо така ме наричате, но това не е честно. Брат ми изпълни желанието ти, сега ти трябва да ни кажеш въпросната тайна!

Мелвиел скръсти ръце. Не можеше да повярва на какво става свидетел.

Мелвиел се плесна по челото. - Отело, ти добре ли си? Как ще се съгласиш на подобно нещо?! - повиши тон феята.