Вечерното парти на Юки

- Той се опита... - тихо отвърна Нана. - Господин Крисчън го спря, инак щеше да успее. Благодаря, че не се съгласихте да му помогнете.

- Не ме учудва, честно казано. Решен беше да те убие и да ти стори разни отвратителни неща преди това. - сви рамене Силиа. - И да, нямаше да му помогна. Не виждам никакъв смисъл да го правя. Все някога, някоя по-висша сила от вас ще се разправи с вас. Няма да съм жива да го видя, но ще се случи.

- Някоя... по-висша сила? За какво говорите? - наклони глава встрани Нана.

- Силни сте, бесмъртни, но изобщо не вярвам, че сте непобедими. Все има нещо на този свят, което е напълно възможно да ви унищожи.

- Но... защо желаете смъртта ми? Какво съм Ви сторила? - невинно попита Нана, преструвайки се, че думите на другата жена дълбоко я натъжават.

- Не я желая... толкова силно. - изрече Силиа. - Посмя да се оплакваш на Крис, че съм те била нагрубявала. Дори въвлече онази ненормалница Лилит в малката си игричка.

Нана никак не харесваше тона на тази нещастница, но уви, не можеше да го покаже.
- Съжалявам за това, не реагирах правилно. Но не смятам, че сте права относно Лилит, не съм видяла нищо лошо от нея.

Силиа се изсмя.
- Сприятелила се е с тебе, не ме учудва. - изрече принцесата. - И щом беше в имението си се запознала и с оная крава Далия. Известно ми е какви небивалици сте обсъждали по мой адрес зад гърба ми, но нямам никакво намерение да се занимавам с простоиите и на трите ви.
Силиа отиде да си допълни чашата. Божества, за какво изобщо се беше върнала?

Отне известно усилие на Нана да не реагира на провокациите на нещастницата, но успя все пак да се сдържи. Трябваше да се преструва на добронамерена, инак нямаше да бъде добре за нея.

Крисчън се приближи до Силиа.
- Силиа, добре ли си? Случило ли се е нещо? - попита той.

Силиа си пое дълбоко въздух. Хайде пак.
- Нищо не се е случило, защо? - обърна се тя към Крисчън.

- Изглеждаш разстроена, ако трябва да бъда честен. - отвърна Крисчън. - Ако е заради небивалиците на Лилит, уверявам те, че никой здравомислещ не я приема насериозно.

- Изглеждам разстроена? Не съм. - изрече Силиа. - Небивалиците на Лилит грам не ме интересуват.
Принцесата отпи от виното си и въздъхна, когато забеляза Марибел.
- Не виждам причина и тази старица да се оплаква на мен от Нана, при положение, че ти си този, който ѝ подари онази къща.

Крисчън въздъхна.
- Къщата не е подарък. В действителност не съм поискал да плаща нищо за нея, но исках да е наблизо, докато разбера какво кроят двете с Юки. Честно казано, все още не съм съвсем сигурен, но поне се сдобих с нещо интересно от гнусния гном, което ми гарантира, че Нана повече няма да се опитва да ме контролира.

Силиа въздъхна, вече доста се беше объркала от всичките тези простотии.
- Разбира се, че Юки ще стои в дъното на всичко. - ядно отвърна принцесата. - Гномът заради това ли беше сигурен, че може да убие Нана? Имал е нещо, което да ѝ причини нещо?

- Имаше някакво устройство, заровено в двора на къщата. Според думите му, когато е близо до нея, тя няма да може да използва силите си. Отначало не му повярвах, но се оказа истина. Съжалявам, не мога да ти кажа какво представлява, защото подозирам че дори тук, все още ни чува. - отвърна той. - Разбира се, че всичко е било идея на Юки, обикновено винаги е. - въздъхна мъжът.

Каво си зе кончото и Курвито и тръгна да си прай прибирането. Тряаши да прай яко плана курвата как да зима и да я прай дармадан. Каво кат минаваши покрай тъпата курва са изпърдя мощно на главата ѝ.

Евдемия запуши нос с ръка и се отдръпна от вонята на гнусната Свиня.

Силиа беше бясна. Тази къде се месеше пак?
- И какво е целяла с това? - скръсти ръце принцесата.

Крисчън сви рамене.
- Честно казано и аз не съм сигурен. Твърди, че съм я бил издразнил с поведението си, ти също. Наистина съм вдигнал ръце, опитвайки се да разбера какво се върти в ума ѝ.