Търсене

Афсол реши да си върви. Нямаше представа как щеше да научи името на този, с който Елвира излизаше, но все някога щеше да го разбере.

Афсол не успя да разбере името на този мъж, с който Елвира явно излизаше. Не че нещо щеше да му стори, просто трябваше да се увери, че не е опасен за нея.

Афсол нямаше представа какво да каже. Елвира си беше намерила друг мъж? Това го дразнеше до известна степен, но донякъде я разбираше. Той беше женен за Аша, беше скрил повечето неща станали между него и нея от Елвира.

Афсол не можеше да чуе добре какво обсъждаха трите жени. Надяваше се всичко с Елвира да е наред.

Афсол дойде до ресторанта и поздрави присъстващите.

Афсол се обърна към Сандреа и Аша. - Ако сте приключили, да се прибираме. Те кимнаха и принцът ги телепортира обратно в Еритос.

- Нещо, с което можем да помогнем?

Афсол се обърна към сестра си. - Най-сетне. Къде се запиля?

Афсол извъртя очи. Тези наистина ли нямаше да се спрат?

Афсол разгледа менюто набързо и посочи с пръст ястието, което Аша си беше поръчала. Дори не знаеше защо е запомнил тази глупост.

Афсол въздъхна. - Още я няма.

- Е, колко да е веселба... Поредното събиране. - сви рамене Афсол. Липсата на Силиа вече ставаше леко притеснителна.

- Каво, не разбирам от какво се притесняваш в момента. - засмя се Афсол.

- Не мисля, че ще се стигне до там, Каво, не се тревожи. - махна с ръка Афсол.

- Дори не знам как е възможно подобно нещо, Каво. - изрече принцът. - Сигурно си има причина Силиа да закъснява.

Афсол се засмя. - Не мисля, че тук могат да я изядат селяндури, Каво.

Афсол въздъхна. - И аз не знам, Каво. Чакаме я.

Афсол дойде заедно с Аша в Червен божур и се изненада да узнае, че все още няма никого. Къде беше Силиа? Принцът и фиктивната му съпруга се настаниха на една от масите.

Афсол пожела да закупи по една кутия от всеки вид чай. Сервитьорът кимна и скоро се върна с кутиите, опаковани в луксозна подаръчна кутия. Принцът пожела сметката и потисна емоциите си, когато прочете сумата. Един милион…

- Няма проблем, ще ти купя по една кутия от тях. - отвърна Афсол. - За вкъщи ще взема от всеки вид. Имат приятни аромати и вкусове. Не съм очаквал, че едни билки могат да бъдат толкова вкусни.

- Права си, вкусни са. - изрече Афсол. Определено щеше да купи от всеки вид.

Афсол забеляза Далия, но нямаше намерение да се занимава с нея. Слушаше разказа на мъжа с чайовете. Ако му се харесаха, щеше да купи по една кутия от всеки сорт.

- Защото не готви в замъка ми. - отвърна Афсол. - Обстановката тук е чудесна.

- Знам. - изрече Афсол. - Изглежда се удава в семейството ни, Силиа също готви превъзходно, отдавна съм я признал.

Афсол погледна Аша. Тя изглежда искрено се наслаждаваше на храната си. На него също му харесваше, само златото, което трябваше да плати не съответстваше на този лукс. - Трябва да им призная, че готвят наистина вкусно. - …