Търсене
23 поста от Афсол Фингел в „Партито на Сандреа“
Афсол въздъхна тежко. - Не трябваше да ме спасяваш от гнева на Силиа. - обърна се той към Сандреа. - Сестра ми никога няма да ми прости, Елвира навярно също, детето ми ще расте без баща си... чудесно просто. Двамата със …
- Съжалявам, че не те послушах. Щях да го направя, ако имах представа какви са намеренията им. Никога не съм подозирал, че могат да свършат подобни неща. - въздъхна той.
След като Афсол установи, че са останали само той, Елвира и Сандреа принцът се обърна към нея. - Добре ли си?
Афсол се обърна към Катрин. - Катрин, моля те, накарай дракона си да изпепели този труп. - обърна се принцът към нея.
- Именно. Аша и Силас добре се погрижиха за това. - изсумтя принцът. Жалко, че нямаше как да възроди този мъж, за да го убие отново. Заслужаваше да умре хиляди пъти за това, което стори.
Афсол тежко въздъхна. - Тя никога няма да ми прости. - изрече той.
Афсол въздъхна и взе камата на Розан, тъй като не носеше своята. Принцът застана срещу Силас и ръката му светкавично премина през гръкляна му, прерязвайки го.
Афсол се обърна към Силас. - А защо Елвира? Изгоних я както бе поискала Аша, тя с какво заслужи да я нападнеш?
- Дължиш извинение на всички ни. - обърна се Афсол към Силас.
- Просто се опитвам да разбера откачената логика зад действията ти. Изглежда не мога.
- Та ти си се сдобил с тези отвари, за да постигнете целите си. Как хем си съгласен, хем не?
- Права си. - изрече Афсол. - Напълно права. Той застана пред Силас. - Само едно не разбирам. Вие дойдохте с цел Аша да забременее от мен. Защо беше нужно всичкото това?
Афсол бе успял да се отдръпне в последния момент. Не че не заслужаваше и той да пострада заради глупостта си, но не можеше да остави Елвира сама точно в този момент.
Афсол сведе глава от срам. Беше прокудил Силиа, отказа се от нея и зае страната на Аша и Силас, макар и косвено.
Афсол разтърка чело с ръка. - За бога, Аша, колко повече доказателства искаш? - изрече той. - Отнасяхме се с вас добре, а вие сте постъпвали по този отвратителен начин с всички ни. И всичкото това, защото Силас не е може…
Афсол не можеше да повярва на онова, което чу. През цялото време беше защитавал тези двамата? - Обърнахте ме срещу сестра ми, заради отмъщение? - думите му едва излязоха.
Кръвта напусна лицето на Афсол. Вече не можеше да разбере какво ставаше зад гърба му. - Какво още сте направили?
Очите на Афсол се разшириха от изненада. Силас бе посмял да нападне Силиа?
- Или е изчезнала или е мъртва. - мрачно отвърна Афсол. - Какво става тук, Силиа?
Афсол взе книгите и започна да ги разлиства. Помнеше датата, на която си тръгна Ейда, но никъде не виждаше кораб да е отплавал по-далеч от Шиера. - Какво намекваш?
Афсол се обърна към Силас и Силиа. - Какво става тук?