Търсене

- За друг път да ви е за урок, ако ме бяхте послушали, вероятно щеше да е по-различно. - изсумтя Далия.

- Аз гласувам да го запазим. - скръсти ръце Далия.

- Именно - находчивост. Другите са имали равния шанс да сторят нещо подобно, просто не са го направили, защото са или твърде глупави, или мързеливи. - сви рамене Далия.

- Доколкото разбираме, те и преди създаването на този кристал са имали равен шанс, изглежда нещата не са били твърде различни тогава. Единствено едно от селата е проявило находчивост и се е измъкнало от лошата си ситуаци…

- Ами ето, според информацията от този човек, не разбирам защо искате да накарате всички да мизерстват, вместо да оставите най-находчивите от тях да се радват на труда си. - скръсти ръце Далия.

- Според мен трябва да забравим за всичко това и да се върнем в Еритос. Не виждам защо да разваляме труда на тези хора.

- Защо ни е да го унищожаваме? Тези хора сами са решили проблемите си, нека и другите се потрудят, вместо да се преструват на жертви и да се оплакват безпричинно. Сами са си виновни. - скръсти ръце Далия.

- Според мен е честно. За разлика от останалите, тук са намерили решение на проблема си. - сви рамене Далия.

- Това звучи като честна размяна. След като е приемал златото, за да си мълчи, сам си е виновен. - невъзмутимо отвърна Далия. - Изглежда в крайна сметка бях права, хората тук са чисто и просто по-находчиви.

Далия се замисли как най-лесно би могла да открадне кристала, но разсея тези мисли. Изглеждаше прекалено тежък, а и нямаше представа за какво точно служи.

Далия също тръгна след тях, за нейна радост, не ѝ се наложи да използва уменията си тук.

Далия остана в готовност. Дори и да бъдеше пленена, вярваше в уменията си да се измъкне от каквато и да било килия.

- Признавам, че в началото не вярвах, че е възможно другото село да е замесено, но сега определено така изглежда. - отвърна жената.

Далия се приближи до Моника. - Тази история вече наистина ми е доста подозрителна.

- Далия реши да мълчи тук, като крадец, не биваше да привлича внимание върху себе си.

- Е, пристигнахме, как ще процедираме? - попита Далия.

- Добре, нека вървим. - съгласи се и Далия.

- Добре, признавам, че явно сте прави и тук става нещо подозрително. - кимна Далия.

- А не може ли просто управителят на това село да е по-компетентен и всичко това да има съвсем просто обяснение? - повдигна вежда Далия.

- Вероятно просто в околията са глупави и мързеливи. - сви рамене Далия. - Не е като да не познавам безброй примери за подобни хора.

- Е това вече е едно достойно място за живеене. - усмихна се Далия. - Ако всички бяха находчиви като тези, този свят щеше да е едно по-добро място.

- Щом са богати, разбира се. - усмихна се злокобно Далия.

- Само това ни липсваше. - извъртя очи Далия.

- Като крадец не съм особено грамотна. - Далия свъси вежди, налагайки ѝ се да каже това. - Някой друг да види какво пише на тези листи.

Число: [lotto]12&mucvcc1g-4hbtef[/lotto] - Прекрасно, стана. - усмихна се Далия. - Сега какво?