Търсене
250 поста от Камила
Число: [lotto]3&mu32ljjw-0vlnkd[/lotto] Камила хвърли заровете и изсумтя. Явно Катрин заразяваше и нея с лошия си късмет.
Камила изсумтя. Това момиче за нищо не ставаше. - Искам да пробвам аз. Нека направя заклинание, разкриващо потенциални опасности в пещерата.
- За да бъде по-благосклонен към нас в случай, че не успеем да върнем яйцето. - намигна му Камила.
- Много е лесно даже. - усмихна се Камила. - Може ли да преспя с краля?
- Това е толкова елементарен въпрос, мили ми Дейвид. - засмя се тихо Камила. - Ще бъда вещица, заработваща като куртизанка.
Камила влезе в замъка и се изкикоти. - Толкова прекрасен дом, с доста потенциални места, където бихме могли да се позабавляваме. - намигна тя на Дейвид.
С радостна стъпка Камила пристигна пред замъка на Дейвид, следвана от свита слуги. Застави мъжете да я чакат наблизо и се приближи до вратата. - Надявам се Дейвид скоро да ни отвори. - усмихна се тя, кимвайки в поздрав н…
Камила смяташе да потормози Дейвид, но уви, той си беше тръгнал, за съжаление. Трябваше да му изпрати свои голи портрети, в случай, че се бе затъжил за нея.
Камила истински се зарадва да види Вероника Голдлийф на това място. Златото, с което нейната част от това семейство разполагаше не беше шега работа.
Камила скучаеше и реши да посети събирането на Лилит, за което беше чула от слухове в кралството. Жената жизнерадостно поздрави всички присъстващи, въздъхвайки, когато видя мъжът с коня. Ако не беше чак толкова луд, може…
Камила въздъхна, сетне реши да се прибира. Щеше да дразни Дейвид друг път. Тя пожела лека вечер на всички, изпрати въздушна целувка на Дейвид, след което си тръгна.
Камила се подсмихна на себе си. Беше толкова забавно да дразни този мъж и дразнещата му приятелка.
- Това звучи като само и единствено твой проблем, скъпи мой. - сви рамене Камила. - Умните мъже ме искат.
Камила отметна плитката си назад. - Но скъпи Дейвид, аз нямам никакви делюзии. Получила съм от теб всичко, което съм искала. Ти си този, който явно не може да признае нещо пред себе си, но аз нямам вина за това.
- Съдейки по прекараните ни нощи заедно, не бих се съгласила с това. - изсмя се тихо Камила.
- Не разбирам защо проектираш собствените си желания върху мен. На мен не ми се иска нищо особено, ти си този, който ме желае. - невъзмутимо отвърна Камила.
- Не бих казала. - невъзмутимо отвърна Камила. - Ти си просто един от многото ми обожатели. - намигна му тя.
Камила сви рамене. - Вярвай или не, но са си случайности. Просто се разхождах на пристанището, когато ти се появи ненадейно. - с невинно изражение отвърна жената и премигна с очи. - Относно това парти, Афсол е мой скъп п…
Камила се приближи до Дейвид. - Изглежда ти липсвам. - изкикоти се жената тихо. - Инак трудно бих могла да си обясня как се случи така, че костюмите ни да си приличат.
Камила жизнерадостно прекрачи прага и поздрави всички с усмивка, дори и странния коняр, който отново изглеждаше нелепо, макар и идеята му да си струваше. Жената се беше облякла като гадателка.
Камила въздъхна. - Ясно. Ще се правиш на интересен. Рано или късно ще признаеш, че те привличам, но изглежда все още се притесняваш от онова момиченце Катрин. Жената отметна косата си назад, сетне даде знак на свитата да…
- И това може да се уреди, но някакси не е забавно. - засмя се Камила. - Е, ще прекараш ли нощта с мен, или ще се правиш на интересен?