Търсене

Евдемия се обърна към Халон. - Аз вече изгубих интерес към това парти. Искаш ли да си тръгваме? - изрече тя.

- Само дето ще "помпиш" себе си, Свиньо гнусна, защото аз в подобна глупост няма да участвам! - изрече Евдемия.

Макар и да не изпитваше сексуално влечение, Евдемия отдавна разбираше кога мъжете я искат. В погледа на Халон се виждаше подобно желание, реши да се забавлява. - Тогава може да останеш в моята. - усмихна се тя.

Евдемия се обърна към Халон. - Имаш ли къде да останеш тази вечер?

- Хайде да видим как ще стане, Свиньо гнусна. - изсмя се Евдемия.

- Не знам какво е бетонобъркачка, но подобно нещо никога няма да ми се случи, тъй като няма сила, която да ме накара да ти стана жена, Свиньо гнусна.

- Тук вече нямам идея за какво говориш. Явно тревата дето взимаш ти размива мозъка и ме бъркаш със себе си, но свикнах вече.

- Нещото ти ли си? Явно нещо наистина не е наред, за да ми се "явиш" точно ти.

- Ти малоумен ли си? Лилит е изпратила подобни дрехи на всички ни. Не съм само аз облечена по този начин. - изрече Евдемия.

- Ами спри я, може би най-сетне ще разбереш, че живееш в измислица. - изсмя се жената.

Евдемия сбърчи вежди. - Отново ли говориш за себе си, Свиньо? И ти ли се друсаш с нещо, че толкова много бъркаш фантазия с реалност?

Евдемия се изсмя. - И кое те кара да мислиш, че това ще ме впечатли? Изобщо не ми идва желание да те обслужвам като те гледам, а да повърна.

- Прави си твоя. - сви рамене Евдемия. - Тъй както си се облякъл си идеален за смяната в публичния.

- То тези "чепаре" ги гледаме всеки път по тези събирания. Чак направо станаха банални. - извъртя очи елфката.

- Защото приличаш на нищо, но това си е винаги. - изсмя се жената.

- Не мога да кажа същото за теб, Свиньо. - изсумтя Евдемия.

Евдемия дойде до вилата на Лилит и поздрави присъстващите, без Свинята Каво. Жената взе един от коктейлите и се приближи до Халон.

Евдемия влезе в бойната арена, за да си вземе наградата от поредното смотано събитие. Тая Клара явно бе изгубила разсъдъка си. Събитията напоследък бяха ужасни. Евдемия получава 200 000 злато.

Евдемия реши да се прибира. Тя не пожела лека вечер на никого. Не можеше да повярва, че Силиа отново е започнала да взима опиум. Можеше само да се надява да се подложи на лечение, макар че не виждаше имаше ли смисъл, ако…

Евдемия извъртя очи. Далия никога нямаше да пропусне възможност.

- Не е нещо, в което бих се облякла. - отвърна Евдемия. - Не че не е красива, просто на мен не ми харесват подобни. Показват повече, отколкото би ми се искало.

- Никакво внимание не му обръщам. Това просто е невъзможно да се избегне. - отвърна елфката. - Но все едно. Не е като да влагам кой знае какво в тези тъпи и небивали разговори.

- И отново говориш за себе си. - изсмя се Евдемия и се отдръпна от ненормалната Свиня, след което приближи Халон.

- Отново за себе си ли говориш, Свиньо? - изсмя се Евдемия. - Моят живот си е прекрасен.

- Изнасилили. - поправи го Евдемия. - И отново е в минало време, тъпа Свиньо, защото определено не се случва повече. Няма и да се случи.