Търсене

- Да се прибираме. - изрече Евдемия.

- Мястото е уникално. Съжалявам, че не можахме да станем свидетели на повече неща. - изрече Евдемия.

Евдемия последва кентавъра.

Евдемия влезе в шатрата и пожела да ѝ бъде гледано на таро. Гадателката разбърка тестето и изтегли две карти, сетне ги обърна. Тя бегло се усмихна. - Йерофантът и Кулата. Йерофантът е дълбоко духовна карта, която ви приз…

Евдемия последва групата.

Евдемия стоеше отстрани и не смееше да помръдне. Сякаш щеше да изтръгне кентаврите от унеса им, ако го стори. Тя затвори очи и се помоли за по-добър живот и онази гнусна Свиня Каво да пукне най-сетне.

Докато вървяха, Евдемия оглеждаше наоколо. Тази гора не бе същата като онази, в която се намираше селото ѝ, но все пак ѝ донесе някакво чувство на носталгия по дома. Елфката въздъхна и продължи да разглежда.

Евдемия излезе от шатрата си. Заради кого ли щяха да пропуснат половината празненство. Елфката благодари на кентавъра и си остана на мястото.

Евдемия кимна. Нямаше какво повече да направи, затова влезе в шатрата, която делеше с Халон и легна на постелята си.

- Разбира се. - изсумтя Евдемия. - С Конър друго не можеш да очакваш.

Евдемия ядно въздъхна. - Благодаря, тъпако! Не можеш да живееш без да съсипеш нещо.

- Крисчън способен ли е да се справи с кентаври? - тихо изсъска Евдемия. - Ако не си забелязал, те не са хора.

Евдемия въздъхна. Надяваше се да не се разгневят много тези кентаври. - Моля ви, не обръщайте внимание на глупостите на този тъмен елф. - намеси се жената. - Той се държи по този безобразен начин с всички, които познава.…

Евдемия извъртя очи. - Предполагам. Има начин да спреш, но няма как да изтървеш такива печалби, разбирам.

Евдемия въздъхна. - На него нищо не му се отразява поучително, опасявам се. - изрече тя и се върна на предишната тема. - Радвам се, че си започнал да гледаш на елфите по друг начин.

Евдемия взе розата и въздъхна. - Помирение ще има, когато спреш да ме виждаш като някаква проститука-робиня.

- Благодаря! - усмихна се Евдемия и се втурна към сергиите, за да ги разгледа. Честно казано, не ѝ бяха нужни животински кожи или подобни неща. Разгледа подправките, но не си хареса нищо особено - всичките бяха разпростр…

Евдемия се приближи малко напред и се усмихна. - Не обръщайте внимание на този човек и на онзи тъмен елф - не са съвсем наред с главата. - тихо изрече тя. - Може ли да ни покажете пазара?

Евдемия се плесна по челото. Но разбира се, че това щеше да бъде първият му въпрос.

Евдемия сви рамене. Не разбираше напълно Арус, но не я интересуваше особено. Тя кимна и последва Халон. Надяваше се тъмния елф да си държи езика зад зъбите, че сигурно можеше да намери начини, по които да обиди домакинит…

Евдемия извъртя очи. - Моите също, но тези кентаври можеха отдавна да са ни убили.

- Ако не бяха нямаше ли да бъдем вече мъртви? - засмя се Евдемия, сетне тежко въздъхна и кръвнишки погледна Конър. - Е, може и да станат недружелюбни, ако този не се спре.

Евдемия се засмя. - Не е проблем. Правили сме какво ли не, не виждам защо да не можем да си поделим една постеля. - отвърна елфката.

Евдемия влезе в тяхната шатра и остави малкото си багаж на една страна. Постелите бяха удобни, но не толкова колкото леглото ѝ. Другият проблем беше, че постелята беше за двама. Елфката въздъхна.

Евдемия изобщо не желаеше да спи навън или пък да дели шатра с Арус. Да бъде на едно място с Халон нямаше да бъде зле, достатъчно време бяха прекарвали сами. - Разбира се, не е проблем.