Търсене

Елвира стисна ръката на Афсол. Не можеше да си позволи да го успокоява, след като самата тя не беше спокойна.

Елвира тежко въздъхна. Сякаш ако направеше това, щеше да стане истина. Жената се доближи и запали една свещ, сетне сложи и цвете между ръцете на принцесата. - Дано в следващия си живот да получиш всичко, което заслужаваш…

Елвира хвана ръката на Афсол. Двамата напоследък не разговаряха много, нямаше и за какво.

- Нямам апетит и не мога да спя. - изрича тихо Елвира. - Ще остана до теб.

Елвира галеше гърба на Катрин и остана в прегръдката ѝ. Нямаше право да ѝ каже да се успокои, нейните сълзи също се стичаха по бузите ѝ.

Елвира избърса напиращите сълзи и хвана ръката на Афсол. - Знам. Те обаче бяха нейни приятели, няма как да ги държим настрана от това.

- Не си виновен, че баща ви е решил да постъпи така със собствените си деца. Обаче, спри да се месиш в желанията на Силиа.

- Когато ми каза, че я няма помислих, че това е някаква изкривена шега. За съжаление, не е. - изрече тихо Елвира и очите ѝ се напълниха със сълзи. - Не е честно, Афсол. Много други заслужават смърт повече от нея.

- Ужасна жена. - изсумтя Елвира и седна на един от празните столове.

- Точно това правиш, Лилит. Разбирам, че не харесваше Силиа, но няма нужда от подобни коментари.

- Никога не съм очаквала нещо особено от теб, Лилит, но това е малко прекалено. Дори и за теб.

- Това пък какво трябва да значи?

- Не е замесен. Афсол искаше да си оправи отношенията със Силиа. Обядът трябваше да... - жената сведе глава.

- Пак ли? Сандреа не разговаря ли с него?

- Империя е, но предполагам навсякъде имат различни разбирания относно разни неща.

- Не знам много за Ефос, но и аз никога не съм чувала, че е чак толкова зле.

- Обвини Силиа, че се е месила в отношенията на Аша и Афсол и планът ѝ да забременее. Не съм сигурна кой точно я е убил. Знаете, че беше издал заповед за екзекуцията ѝ. Решил е да я изпълни.

- Тук са. С Афсол просто трудно се говори. - изрече жената. - Всички бяхме във вилата. Баща ѝ дойде с армията си и след кратък спор относно Аша и Силас ни нападна. Колкото и да не исках да повярвам изглежда е изпълнил за…

Елвира реши да провери все пак дали наистина беше вярно. Тя слезе в криптата и забеляза Арус и Крисчън. Приближи се. - Здравейте. - изрече тихо тя и погледна към Силиа. - Значи наистина...

Елвира го прегърна и изхлипа. - Това не може да е истина. Дори не успяхме да ѝ кажем.

Усетила нечие присъствие в стаята, Елвира се обърна на другата страна и забеляза Афсол. Беше мокър. Тя стана. - Афсол, Силиа наистина ли...

- Силиа мъртва ли е? - изхлипа Елвира.

Елвира кимна. - Погрижете се и за останалите.

- Аз съм добре, наистина. - отвърна Елвира.

Елвира неволно постави ръка върху корема си. - Не, но... Може ли нещо да е станало?