Търсене

Елвира погледна към Силиа, но тя сякаш нямаше намерение да отвърне на Нана. - И ние не сме от тук, не можем да кажем много. - отвърна жената. - Златото не е проблем.

Елвира си пое дълбоко дъх. - Нека се опитаме да извлечем възможно най-много позитиви от това събитие.

Елвира не знаеше какво да каже. Нямаше как да узнае предварително отборите. Това събитие щеше да бъде същинско бедствие. - Наистина не знам какво да кажа. - въздъхна маркизата. - Ужасно съвпадение?

Елвира бе получила бележка, че нейният отбор ще я чака на пазарската улица в Кросфайър Муунлайт. Жената нямаше представа с кого ще се падне, затова взе и Амалтея със себе си. Изненада се, когато видя Силиа, Лилит и Нана …

Елвира мина набързо през бойната арена и се записа за новото събитие, макар и да се ужасяваше да отиде някъде сама с някакви хора.

Елвира тежко въздъхна. Тя самата някак щеше да подреди живота си, надяваше се и Силиа да открие правилния път.

- Може би трябва да поговориш с Матилда. - изрече Елвира.

Елвира въздъхна. - Права си за себе си, разбирам те. Така обаче можеш да изтървеш някоя златна възможност.

Елвира въздъхна замечтано. Разбира се, маркизата нямаше намерение тя да живее на самотен остров за дълго, но можеше да отвлече онази дрипла Аша и да я заведе на някой и да я остави да си умре там съвсем сама. - Не знам д…

Елвира въздъхна. - Много ли е скучно?

- Мисля, че имаме нужда от почивка. Какво ще кажеш да отидем някъде?

Елвира сви рамене. - Знаеш ли, някой ден пък може и да се подредят както трябва.

- Тогава го живей както намериш за добре. Не бива никой да ти казва какво да правиш и какво не.

Елвира тежко въздъхна. - Много бих искала да ти кажа, че нещата няма да са все такива, но имам чувството, че ще те излъжа. - изрече тя. - Не знам какъв съвет да ти дам, тъй като самата аз явно се залъгвах твърде добре, ч…

Елвира се чувстваше развеселена от алкохола. Казаното от Силиа не бе смешно, но начина, по който бе казано беше. - Е, едва ли точно така ще се случи.

Елвира се опули насреща Силиа, сетне избухна в смях. - Това е метафорично, нали? - продължи да се смее жената, сетне изражението ѝ застина и тя погледна Силиа. - Нали?

- И брат ти ще стори същото с Аша. Да им имам проблемите и на двамата. - извъртя очи Елвира. - Наистина, какво им падна на главите и на двамата, че толкова се побъркаха?

- Ако не забравя. - изсмя се Елвира. - Крисчън се държа малко студено с Нана на предното парти, чудя се какво е станало.

Елвира се засмя и отпи от виното си. - А защо не пожела да намали толерантността ти към алкохол?

Елвира кимна. - Разбира се, нека си тръгваме. Двете се телепортираха обратно в южното кралство.

Елвира сви рамене. - Може и да не се наложи. Винаги може да стори нещо още по-глупаво, което да ѝ осигури смъртната присъда. - изрече жената и се обърна към Аша. - А аз на драго сърце бих я изпълнила. Маркизата отиде да …

Елвира скръсти ръце. - За теб изглежда е в реда на нещата родители да се отказват току-така от децата си, но за Афсол не е. - изрече жената. - Не мисля, че ще получиш онова, което искаш, но все едно. Тази година от невер…

Елвира се изсмя. - Можеш да създадеш добра връзка с дракона си, не е най-трудното нещо на тоя свят. - изрече тя. - Относно другото... е, винаги можеш да си построиш къща в гората, далеч от всички и да си живееш добре.

- Баща ти не е ли зает с война? - вирна вежди Елвира. - Надали ще тръгне да те търси, докато кралството му е на прага на война. И ако си смениш името и нещо по външния вид ще ти се получи. Просто не искаш, защото в някак…

- Да откраднеш дете от Афсол? - вирна вежда Елвира. - И това не е цел? Точно това целиш, парцалесо.