Търсене

Елвира въздъхна. - Трябва да те питам нещо... - смотолеви жената.

Елвира ужасно много се терзаеше вече, затова реши да дойде и да говори с Мели. Тази елфка беше лечителка, сигурно бе виждала редица бременности през живота си. Маркизата дойде и почука на вратата.

Елвира се върна в лечебницата. - Има ли нужда да питам? - Не, лелче. - отвърна Елвира. - Просто се погрижи за нея, толкова. Маркизата отиде да плати, след което си тръгна. Елвира плаща 25 000 злато.

Елвира беше много доволна. Победиха съществото. - Най-накрая. - изрече тя, трябваше пак да заведе Амалтея в лечебницата.

Елвира влезе в лечебницата и навъсената лелка пак се яви пред нея. - А, тоя път си дошла горе-долу навреме. - Просто млъкнете и ми доведете дракона, че нямам време да се занимавам с вас. Лечителката бе готова да ѝ се соп…

Елвира дойде да си купи силно чудовище. Тези баунтита бяха ужасни, а тя нямаше нерви да се опитва отново. Тя влезе в магазина за чудовища и започна да разглежда наличните. Не се замисли за дълго - избра едно и го посочи.…

Елвира се прибра, капнала от умора. Тя се просна в едно от канапетата наблизо и си пое дъх. Веднага съжали. Миризмата на горящи дърва я дразнеше. - Лиса, вие не проветрявате ли тук? - Лошо ли мирише? - учуди се робинята.…

Елвира дойде да остави Амалтея в лечебницата. Острата миризма на билки, дезинфектанти и кой знае още какво я накара да ѝ се гади. Маркизата извика лечител незабавно, искаше час по-скоро да излезе от това място. - Поемете…

Елвира изсумтя. Не можеше да повярва, че това същество ги победи. Тя се оттегли веднага с Амалтея, трябваше да я заведе в лечебницата.

Елвира дойде заедно с Амалтея до покрайнините. Целият ѝ ден беше крайно изнервящ, затова маркизата реши да дойде и да си пробва късмета с чудовището, което трябваше да победи.

Елвира беше ужасно раздразнена. Котката Афсол я изнервяше изключително много и жената просто се замисляше дали да не я хвърли през някой прозорец. Освен да съска срещу нея, когато опитва да я погали и да ѝ съсипва пердет…

Очите на Елвира се разшириха при чутото, сетне избухна в смях. - Ти чуваш ли се?! - през смях изрече тя. - Хайде, върви, разкажи ѝ! Онази дрипла не може да ми стъпи и на малкия пръст, а ти не си познала, ако мислиш, че б…

Елвира закри уста с ръка и се прозя. Вероника наистина бе скучна. - Отношенията ни не са твоя работа. Ако нямаш какво друго да казваш, си върви. - отвърна Елвира и се изправи от мястото си.

Елвира си пое дъх и махна с ръка. - Смяташ ли да казваш нещо, което да не знам или просто си дошла, за да ме отегчаваш?

Елвира леко се намръщи. Тази не беше познала. - Знае за всичко. - отвърна маркизата, яростта отново се надигаше в тялото ѝ. - Той даже ми помогна.

- Нарича се да си стъпиш на краката, Вероника. - отвърна Елвира. - Дошла си да се подиграваш ли? Заповядай! Не си мисли, че мнението ти е особено важно за мен.

Елвира вдигна учуден поглед, когато чу този глас. Вероника не беше ли заминала? - Почивам си. Теб какво те води тук? - незаинтересовано попита маркизата.

Елвира и Амалтея се прибраха от пазар. Маркизата седна на стълбите пред входа. Беше се уморила. Явно все още изпитваше ярост заради навъсената лелка и спора, който имаха. - Добре ли сте, господарке? - Напълно. Само да си…

Елвира трябваше да прибере Амалтея от лечебницата и после да отиде да купи храна за котката на Афсол. Жената влезе в сградата и тежко въздъхна, когато видя навъсената лелка от преди дни да пише някакви неща. Тя я доближи…

Елвира вдигна ръка да го зашлеви, но Афсол нежно я улови във въздуха. Маркизата отвърна на целувката му. Отново се унижаваше, че иска ласки от него, женения мъж, който не можеше да има. Накрая, тя се отдръпна. - Стига то…

Елвира взе кошницата. Чудесно, пак му се разтапяше насреща. - Онова, което не си готов да изгубиш? Заради това ли тази проклета дрипла е още тук?! Защото не си готов да се откажеш от нея? - кресна отново тя.

Елвира не взе кошницата. Маркизата беше сащисана. - Аз за какво говоря, той котки ще ми подарява! - кресна отново тя, след като се отдалечиха. - За какво ми е? Що не вземеш една за милата си съпруга? Тъкмо може да се нау…

- Такова търпение ще ти дам... - изсъска Елвира. - Чух вече какво ли не от лъжливите ти уста: имай търпение, трябва още време, няма нищо между нас, всичко ще трае само година... И всеки път пълни лъжи! - извика жената. -…

Елвира се изсмя и скръсти ръце. - А ако просто ме беше послушал и беше изпепелил тези навлеци с драконите си, нямаше изобщо да го водим този спор! Така че ще прощаваш, ако не съм напълно убедена, че думите ти са истина. …

Елвира се засмя, едва сдържайки се да не го зашлеви. - Разбира се, че не. Аз знам отговора на този въпрос прекрасно, скъпи. - отвърна тя, сетне изражението ѝ стана ледено. - И той е не. Ако ти липсвах нямаше да ме потъпч…