Търсене

Разносвач бе дошъл да остави бележката от Елвира. "Трябва да говоря с теб, Афсол. Ела във вилата ми. - Елвира"

Елвира бе изпратила бележка в дома на Афсол. "Имам нужда от малко помощ във вилата си. - Елвира"

- Не виждам за какво бихме могли да си говорим. - със сдържан тон изрече Елвира. - Пази си силите за милата ти съпруга. Маркизата реши да си върви, че иначе щеше да избухне. Мразеше тази ситуация, мразеше Клара, мразеше …

- Прекрасно. - извъртя очи Елвира и се усмихна. Клара заслужаваше да я запалят на клада, а тази още повече.

Добре че ръцете на Елвира бяха заети, иначе щеше да я зашлеви. - Приятелството ни със Силиа е много повече от това, проклетнице.

- Благодаря! - през зъби процеди Елвира. - И моят живот не те интересува.

Лицето на Елвира се изчерви от срам, който бързо бе изместен от гняв. Тази щеше да си плати един ден! Маркизата не можеше да намери думи, с които да обиди противната нещастница.

Елвира се изсмя. Разбира се, че Афсол щеше да си прекарва времето с тази никаквица. После щеше да ѝ пълни главата с глупости как не го бил правил. - Ами ако се погледнеш, може и да си отговориш на въпроса защо не се полу…

- Твоят дом? - изсмя се Елвира. - Това е домът на Афсол и скоро ще се разкараш от тук.

- Не ти влиза в работата. - изсъска Елвира.

Елвира кипеше от яд. Наистина ли трябваше да изпълни точно това за проклетото събитие? Жената даже си взе нова рокля само за да си вдигне нервите с онази дрипла Аша. Тя почука на вратата и дори не даде обяснение на Джой,…

- Ха! И мислиш, че когато научим тази така важна причина ще ти простим? Надали ще се случи. Силиа може и да ти прости, все пак ти е сестра. Аз от друга страна, надали ще го сторя. Само си изгубих времето. - въздъхна Елви…

- Продължавай да си го повтаряш, щом това те кара да спиш спокойно. Не знам изобщо това за избора дали е вярно. Така и не каза какво е. - изсъска жената. - Ако е вярно, можехме да измислим нещо, което да помогне, но ти н…

Елвира се засмя. - Приятели... Даже не знам дали искам да бъдем такива след всичко станало. - отвърна тя. - Пък и не е моя вината, че милата ти невяста явно не може да те забавлява. Сам си я избра, не ми мрънкай сега.

- Ти луд ли си? Как така ще влизам и ще търпя любимата ти съпруга? - повиши тон Елвира. - Пък има ли какво изобщо да си кажем?

Елвира извъртя очи. - Разбира се, късметът ми. - изсумтя тя. - Силиа тук ли е? При нея дойдох.

Елвира дойде до дома на Афсол, за да говори със Силиа. Жената още от сега се мръщеше. За какво ѝ беше на принцесата да се връща в този замък, пълен с нещастници? Тя въздъхна и почука на вратата.

- Толкова трудно ли беше? - извъртя очи Елвира. Тя се доближи до Зола и я побута напред. - Гледай да се държиш добре, грознице. - изрече жената, сетне помаха на Афсол. - Грижи се добре за нея. "Дано жена ти да умре от ко…

Елвира изсумтя и скръсти ръце. - Така ли? Значи наистина никога не ти е пукало за мен, не ме и учудва на този етап. - изсъска маркизата. - Хубаво, щом не искаш.

- Не мога да си харча златото за таверна. - изсъска Елвира. - Като гледам как е тръгнало, до края на събитието, може да са ми взели и малкото, което ми е останало. Не мога да го пилея за стая. Ако изобщо някога ти е пука…

- Да, но изникна проблем. - въздъхна Елвира. - И тази седмица изгубих нещо от събитието, конфискуваха ми жилищата. Във вилата на Силиа няма достатъчно място за всичките ми роби, затова трябваше да доведа Зола тук.

Елвира и робите дойдоха пред дома на Афсол. Какво по-прекрасно място от това да остави Зола тук? Жената почука на вратата, дори онази никаквица Аша не можеше да ѝ развали настроението в този момент.

- Това, което си сторила с тази дрипла беше невероятно! Дано започне да си знае мястото. - засмя се Елвира и отпи от чашата си. Двете със Силиа останаха във всекидневната, за да си говорят.

Елвира се учуди и се обърна към Афсол. - Наистина ли ще ѝ позволиш да говори така на сестра ти?

Елвира се усмихна. Аша съвсем щеше да превърти. - С удоволствие. - изрече маркизата накрая.