Търсене

Елвира го прегърна и изхлипа. - Това не може да е истина. Дори не успяхме да ѝ кажем.

Усетила нечие присъствие в стаята, Елвира се обърна на другата страна и забеляза Афсол. Беше мокър. Тя стана. - Афсол, Силиа наистина ли...

- Силиа мъртва ли е? - изхлипа Елвира.

Елвира кимна. - Погрижете се и за останалите.

- Аз съм добре, наистина. - отвърна Елвира.

Елвира неволно постави ръка върху корема си. - Не, но... Може ли нещо да е станало?

Елвира отвори очи и ги стисна от болка. - Живи сме?

Елвира усети ужасната болка около гърба си и се свлече на земята. Детето ѝ още не беше родено, не можеше да умре сега. Тя изгуби съзнание.

Елвира се паникьоса. Това изобщо не изглеждаше добре, а тя не искаше да умре. Не искаше никой да умира. Жената стана толкова рязко от стола си, че той падна назад. Тя хукна към изхода на вилата. Трябваше да повика помощ,…

- Технологиите на този остров наистина се развиват бързо. Това изглежда чудесно. - изрече Елвира. Тя довърши храната си и се обърна към Афсол, сетне се приближи малко по-близо до него. - Да им кажем ли вече? - прошепна т…

Елвира не смяташе да чака покана. Тя започна да се храни, стараейки се да е бавно, за да не изглежда нелепо.

Елвира наведе глава. Това беше повече от ужасно, но Силиа беше права. Те постъпиха лошо с нея, без дори да се поинтересуват какво бе станало.

Елвира реши да помогне на двамата. Тя донесе прибори, а след това и чаши. Силно се надяваше този обяд да мине добре.

Елвира си домъкна един стол и реши да остане в кухнята до Афсол. Огледа продуктите и кимна одобрително, нищо не дразнеше изострените ѝ сетива.

- Дано си прав. Не знам кога ще има подходящ момент, ако продължаваме така.

- Смяташ ли, че е време да споделим със Силиа, че чакаме бебе?

Елвира бе получила бележката на Афсол и реши да дойде до вилата му. Вратата беше отворена и жената влезе вътре. - Здравей. - поздрави тя Афсол. - Реших да дойда веднага щом получих бележката.

Елвира реши да си върви. Тя пожела лека вечер на присъстващите, след което си тръгна.

Елвира отиде да си налее вино. Тая проклетница Аша много взе да навлиза в животите им, нямаше ли да се разкара най-сетне?

Елвира дойде до вилата на Афсол и поздрави присъстващите. Костюмът ѝ на лунна богиня беше подходящ за приятното време в Кросфайър Муунлайт.

Елвира извъртя очи и се изсмя. - Разбира се, че комфортът на милата ти съпруга е най-важен за теб. - изрече тя. - Нямах нужда от лицемерната ти загриженост. Маркизата тръгна да излиза. - Силиа, идваш ли?

- Домъкнал е дриплата си. - изсумтя Елвира и скръсти ръце. - Силиа, можеше да кажеш, че трябва да готвим за още един.

Елвира и Силиа влязоха в трапезарията, тъкмо когато Аша прегръщаше Афсол. Маркизата не можеше да повярва на очите си и изтърва тавата с вечерята. Какво, по дяволите, търсеше тази дрипла тук?