Търсене

Елвира кимна. - Разбира се, нека си тръгваме. Двете се телепортираха обратно в южното кралство.

Елвира сви рамене. - Може и да не се наложи. Винаги може да стори нещо още по-глупаво, което да ѝ осигури смъртната присъда. - изрече жената и се обърна към Аша. - А аз на драго сърце бих я изпълнила. Маркизата отиде да …

Елвира скръсти ръце. - За теб изглежда е в реда на нещата родители да се отказват току-така от децата си, но за Афсол не е. - изрече жената. - Не мисля, че ще получиш онова, което искаш, но все едно. Тази година от невер…

Елвира се изсмя. - Можеш да създадеш добра връзка с дракона си, не е най-трудното нещо на тоя свят. - изрече тя. - Относно другото... е, винаги можеш да си построиш къща в гората, далеч от всички и да си живееш добре.

- Баща ти не е ли зает с война? - вирна вежди Елвира. - Надали ще тръгне да те търси, докато кралството му е на прага на война. И ако си смениш името и нещо по външния вид ще ти се получи. Просто не искаш, защото в някак…

- Да откраднеш дете от Афсол? - вирна вежда Елвира. - И това не е цел? Точно това целиш, парцалесо.

- Не мисля да присъствам на вечеря, на която ще присъстваш и ти. - изсумтя Елвира. - Дори не разбирам защо ни каниш.

- Звучи като добра идея. - кимна Елвира и дочу дразнещия глас на дриплата. - Ти пък къде се месиш?

Елвира кимна. - Това е добра идея, да. Така ще мога да излизам, въпреки че пак ще се озъртам както днес. - тихо отвърна жената. - Вратът ме заболя да гледам постоянно наляво-надясно и зад себе си.

Дишането на Елвира се бе нормализирало и тя се обърна към Силиа. - Да. - тихо отвърна тя. - Имах чувството, че някой ме следи.

Елвира стократно съжали, че бе решила да отиде след Силиа на партито. Жената постоянно се оглеждаше наоколо за непознати, които я следят. Беше тичала до покрайнините, сякаш я бяха гонили диви зверове. Останала без въздух…