Търсене

Да не го мисли? Сигурно щеше да го мисли до края на дните си. Това бяха твърде много пари за просто едно събиране. Момичето нямаше представа какво да каже. - Още веднъж благодаря, наистина нямам представа какво друго да …

- Не са толкова много?! - очите на Катрин се разшириха от изненада. - Това са ужасно много пари, както и да го погледнеш.

- Как да не се притеснявам? Това са твърде много пари. - въздъхна Катрин.

- И за това ти благодаря. - изрече Катрин, все още беше ужасена.

Катрин не можеше да повярва на ушите си. Лисиците бяха поръчали това? Можеше някак да оправдае Нана, тя не живееше в Еритос, но Юки? Юки знаеше колко са бедни всички, защо ѝ беше причинила нещо подобно? Та тя нищо лошо н…

Катрин вече нищо не разбираше. - Т-тайно меню?

Катрин продължи да плаче. - Това са твърде много пари. И на теб не мога да ги върна.

- Не знам, Елвира, но има такса от тридесет милиона само за коня. - продължи да плаче Катрин. - Парите ми не стигат да я покрият.

Катрин нямаше никаква представа какво да каже. - Сметката е твърде голяма. - през сълзи изрече тя. - 530 милиона. Такса за коня, за танца на Нана. Дори не знаех, че таксуват за Вихрогон, нито че някой от вас си е поръчал…

Катрин още повече се ужаси. Само това липсваше - да я продадат като робиня някъде. Момичето вече не можеше да сдържа сълзите си. - Нямах абсолютно никаква представа, че ще се натрупа толкова много. Дори не разбираше какв…

- Имам само 14 353 796 злато. Дори и да започна да работя за вас и да ми взимате заплатата, сигурно няма да мога да ви се издължа до края на дните си. Не знам какво друго бих могла да предложа. - Катрин все повече се при…

- Но аз не разбирам защо храната е толкова? Пък и наистина ли мислите, че бих поръчала танц, ако знаех, че ще е осемдесет милиона? Изобщо не съм искала да надвишавам наличното си злато.

- Не знам кой е поръчал танца, но не съм аз, определено. Дори мислех, че Нана сама е решила да танцува, нямах представа, че предлага такава услуга в ресторанта Ви. - изрече Катрин, лицето ѝ още по-бледо. - Нямам повече о…

- Какъв склад? - едва говореше Катрин, устата ѝ бе пресъхнала от притеснение. - Нямам толкова изобщо. Не съм поръчвала никакъв танц. Дори не предполагах, че ястията ще са толкова скъпи, нито че ще искате допълнителна так…

Катрин едва не се задави с въздуха си. Колко? Това надвишаваше златото ѝ десетки пъти. Лицето на момичето изгуби цвета си и тя изглеждаше всеки момент ще припадне. - Но аз... нямам толкова. - едва изрече.

Катрин нямаше представа, че и подобно нещо предлагат в ресторанта. Силно се надяваше сметката да не надхвърли наличното ѝ злато, че нямаше представа как щеше да плати.

Катрин въздъхна. Не разбираше какво ги бе прихванало тези двете.

- Сякаш не изглежда особено честно.

- Щом казваш, че е тукашен, не те ли притеснява, че може да дойде? - попита Катрин. - Афсол знае ли за него?

- Съжалявам, за мен е леко прекалено. - сви рамене момичето. - Не съм сигурна, че трябва точно така да постъпиш.

Катрин смекчи тона си. - Сериозно си търсите други мъже? - изненада се момичето.

Катрин въздъхна. - Това ще отмине и тя ще си отиде. - изрече момичето. - А този от къде е?

Катрин дочу разговора на Силиа и Елвира и реши да не мисли сега за сметката. Елвира си беше намерила нов мъж? - Може да е за добро, от къде знаеш? Няма ли да ни запознаеш?

Катрин леко се притесни. Нямаше представа какво си бяха поръчали двете лисици, не можеше да намери ястието в менюто. Надяваше се само да не е твърде скъпо.

Катрин забеляза какво си поръчваха останалите. Надяваше се златото да ѝ стигне, за да плати накрая. Тя също си избра някаква евтина салата и чаша вино.