Търсене

Катрин се размърда и бавно отвори очи. В първия момент не можеше да различи какво вижда, но после започна да различава нещата. Намираше се в центъра на някаква мрежа, а зад нея беше Дейвид. Сълзи избиха в очите ѝ, когато…

Катрин все още беше ядосана, но не желаеше да провокира нещо в този. Надяваше се Дейвид да остане спокоен в ситуацията, а да не прибърза с действията си.

Катрин не можеше да повярва на чутото. Тя не знаеше почти нищо за миналото на Дейвид, защото той не говореше за това, но думите на Иан... той ѝ причини това, защото изпитваше завист към Дейвид и онова, което е постигнал …

Така и така беше тук, можеше да опита да разбере повече за враждата, в която бе намесена. - Какво е направил, за да заслужи това?

Катрин от няколко дни беше в плен на Иан. Момичето бе започнало да свиква с ужасната му компания, но въпреки това се чувстваше ужасно напрегната всеки път, когато чуеше този да мърда. - Няма ли да ме пуснеш вече? - попит…

Катрин не можеше да се бори с това нещо, затова накрая се предаде и изгуби съзнание.

Лицето на Катрин пребледня. Тя погледна камата в ръката на Иан, а след това и самия него. - Ти си болен! - изрече тя, след като намери гласа си.

Катрин инстинктивно отдръпна глава. За миг ярост измести страха и тя стисна зъби, ноктите ѝ се впиха в дланите. Гледаше го така, сякаш можеше да го убие в този момент, но беше безсилна.

Катрин избърса сълзите си. На какви още унижения щеше да бъде подложена, докато някой я намери? Смесица от чувства се надигаха в нея. Срамуваше се да прави нещо толкова лично, докато той е наоколо. Чувстваше се унизена, …

Катрин тежко преглътна. - Да. - плахо отвърна тя.

Катрин прехапа устна. Униженията нямаше да приключат. Момичето беше гладно, затова се остави Иан да я нахрани. Трябваше внимателно да наблюдава действията на този мъж и да се старае да не го ядосва. Не искаше да я нараня…

Катрин извърна глава, когато Иан се доближи до нея. Застина, когато той застана на сантиметри от тялото ѝ. - К-как да се храня така? - гласът ѝ отново започна да трепери.

Катрин леко си отдъхна. Силиа не бе пострадала заради нея. - Защо ме държиш тук? Защо просто не застанеш пред Дейвид и не решите проблема, какъвто и да е?

Катрин си пое дъх. От думите на Иан я заболя. Тя знаеше, че не може да има общо с Дейвид, но чак да не му пука за нея? - Не разбирам защо говориш така за него. - изрече момичето и реши да смени темата. - Какво направи съ…

Катрин все още се страхуваше много от този мъж, но първоначалният ужас бе преминал и ярост започна да се надига в гърдите ѝ. - Какво ти направих аз? - тихо изрече Катрин.

Лицето на Катрин изгуби цвета си. Опитваше се да си наложи да е спокойна, но не можеше. Беше ужасена и изплашена. Не искаше да е в ръцете на този мъж. Притесняваше се и за Силиа. Гласът ѝ изчезна, не можеше да произнесе …

Катрин още повече се ужаси и инстинктивно се сви в стола. Тя осъзна, че е само по нощница и покрита с чаршафа си и съзнанието ѝ започна да рисува ужасяващи картини. Ами ако Иан отново реши да я насили? Ако реши да я убие…

Катрин трепереше от ужас. Не искаше да бъде около този човек. Искаше да се прибере. Сълзи се стичаха тихо по бузите ѝ. - Какво искаш от мен? - с разтреперан глас попита тя.

Катрин се събуди. Чувстваше се замаяна. Момичето се огледа наоколо, но мястото не ѝ се струваше познато. Тя установи, че е вързана и очите ѝ се разшириха от ужас. Спомни си, че Иан бе дошъл в замъка ѝ. Мислеше, че е кошм…

Катрин ужасно се притесни. Какво беше сторил този мъж със Силиа? Момичето вдиша от веществото и скоро затвори очи.

Усетила, че нещо я докосва, Катрин се разбуди. Очите ѝ се разшириха от ужас, когато видя Иан надвесен над нея. Това кошмар ли беше? Момичето тръгна да пищи.

Катрин бе приключила с чудесната вечеря. Може и да бе само салата, но беше доста по-хубава от тази, която можеше да се направи с продуктите от Еритос. Момичето стана от мястото си и прие поканата на Силиа да си вървят. И…

Катрин си спомни ужасния експеримент и как бе Клайд. Не искаше да говори за това, не искаше даже да си го помисля.

- Благодаря, Силиа. - изрече момичето и заграби от салатата. Тук поне можеха да се нахранят с нещо хубаво.

Катрин от някъде дочу за "влаковеенето" в таверната. Момичето се престори, че заравя ръце в косите си, но вместо това запуши ушите си. Изобщо не желаеше да слуша и вижда неща на сексуална тематика.