Търсене

- Благодаря! - изрече Катрин и тръгна след Елвира.

Да не го мисли? Сигурно щеше да го мисли до края на дните си. Това бяха твърде много пари за просто едно събиране. Момичето нямаше представа какво да каже. - Още веднъж благодаря, наистина нямам представа какво друго да …

- Не са толкова много?! - очите на Катрин се разшириха от изненада. - Това са ужасно много пари, както и да го погледнеш.

- Как да не се притеснявам? Това са твърде много пари. - въздъхна Катрин.

- И за това ти благодаря. - изрече Катрин, все още беше ужасена.

Катрин не можеше да повярва на ушите си. Лисиците бяха поръчали това? Можеше някак да оправдае Нана, тя не живееше в Еритос, но Юки? Юки знаеше колко са бедни всички, защо ѝ беше причинила нещо подобно? Та тя нищо лошо н…

Катрин вече нищо не разбираше. - Т-тайно меню?

Катрин продължи да плаче. - Това са твърде много пари. И на теб не мога да ги върна.

- Не знам, Елвира, но има такса от тридесет милиона само за коня. - продължи да плаче Катрин. - Парите ми не стигат да я покрият.

Катрин нямаше никаква представа какво да каже. - Сметката е твърде голяма. - през сълзи изрече тя. - 530 милиона. Такса за коня, за танца на Нана. Дори не знаех, че таксуват за Вихрогон, нито че някой от вас си е поръчал…

Катрин още повече се ужаси. Само това липсваше - да я продадат като робиня някъде. Момичето вече не можеше да сдържа сълзите си. - Нямах абсолютно никаква представа, че ще се натрупа толкова много. Дори не разбираше какв…

- Имам само 14 353 796 злато. Дори и да започна да работя за вас и да ми взимате заплатата, сигурно няма да мога да ви се издължа до края на дните си. Не знам какво друго бих могла да предложа. - Катрин все повече се при…

- Но аз не разбирам защо храната е толкова? Пък и наистина ли мислите, че бих поръчала танц, ако знаех, че ще е осемдесет милиона? Изобщо не съм искала да надвишавам наличното си злато.

- Не знам кой е поръчал танца, но не съм аз, определено. Дори мислех, че Нана сама е решила да танцува, нямах представа, че предлага такава услуга в ресторанта Ви. - изрече Катрин, лицето ѝ още по-бледо. - Нямам повече о…

- Какъв склад? - едва говореше Катрин, устата ѝ бе пресъхнала от притеснение. - Нямам толкова изобщо. Не съм поръчвала никакъв танц. Дори не предполагах, че ястията ще са толкова скъпи, нито че ще искате допълнителна так…

Катрин едва не се задави с въздуха си. Колко? Това надвишаваше златото ѝ десетки пъти. Лицето на момичето изгуби цвета си и тя изглеждаше всеки момент ще припадне. - Но аз... нямам толкова. - едва изрече.

Катрин нямаше представа, че и подобно нещо предлагат в ресторанта. Силно се надяваше сметката да не надхвърли наличното ѝ злато, че нямаше представа как щеше да плати.

Катрин въздъхна. Не разбираше какво ги бе прихванало тези двете.

- Сякаш не изглежда особено честно.

- Щом казваш, че е тукашен, не те ли притеснява, че може да дойде? - попита Катрин. - Афсол знае ли за него?

- Съжалявам, за мен е леко прекалено. - сви рамене момичето. - Не съм сигурна, че трябва точно така да постъпиш.

Катрин смекчи тона си. - Сериозно си търсите други мъже? - изненада се момичето.

Катрин въздъхна. - Това ще отмине и тя ще си отиде. - изрече момичето. - А този от къде е?

Катрин дочу разговора на Силиа и Елвира и реши да не мисли сега за сметката. Елвира си беше намерила нов мъж? - Може да е за добро, от къде знаеш? Няма ли да ни запознаеш?

Катрин леко се притесни. Нямаше представа какво си бяха поръчали двете лисици, не можеше да намери ястието в менюто. Надяваше се само да не е твърде скъпо.