Търсене

Катрин пожела лека вечер на Халон, след което си тръгна.

Катрин кимна. - Права си. И други хора са го казвали. - въздъхна тя. - Благодаря за този разговор. Надявам се Еритос да ти хареса след време. Момичето отиде да си налее още една чаша вино.

- Така е. Има хора, които прибързват със заключенията си относно други. - отвърна момичето. - Аз също се радвам, че се махнах от там. И никога не бих се върнала.

- Всеки прави каквото може, за да оцелее. Ако бях останала в Серанс щях да съм или джебчийка, убийца, проститутка или мъртва. Радвам се,, че не ми се наложи да узная какво точно.

- Да, тук знаеш кое къде се намира и не винаги надничаш зад гърба си. Драконите са от полза в това отношение. В Шиера с какво се занимаваше?

- Това звучи ужасно, но разбирам. В Серанс не е точно така, но пак беше страшно да излизаш. Буквално можеха да те убият, ако усетят, че имаш жълтица повече. - гласът на Катрин потрепери. - В Еритос поне се чувствам в без…

- Тук не знам какво да кажа. - отвърна Катрин. - Не знам много за Шиера, гледам да си свърша по-бързо работата там и просто да си тръгна. Чувала съм, че престъпността царува там.

Катрин кимна. - Има още какво да се желае, но това не зависи от нас, а от управата. Можем само да се надяваме Еритос постепенно да процъфтява. - отвърна момичето. - А ти от къде идваш?

Катрин се засмя. - С Нокс изглежда се разбирате добре, това е хубаво. - отвърна момичето. - Свикваш. Не е перфектното място, но никога няма да забравя колко по-зле беше в Серанс. Разбира се, има много по-развити места от…

- Очаквай всичко в Еритос. - изрече Катрин. - След време няма да имаш притеснение, че може да умреш в пещерите. Всички сме минали по този път.

- Трудно, предполагам. - отвърна Катрин. - Ако събиранията бяха всеки ден, нямаше да сме с всичкия си, определено. Може би това ни е опазило до сега - партитата не са толкова чести.

Катрин се усмихна. - От няколко години съм тук. И не точно. Тук партитата започват със скандали, но и с бой се е случвало.

Катрин не знаеше как да реагира на това. Не изглеждаше Лиреа да е твърде отблъсната. - Наистина имаш нужда от нещо, за да оцелееш това място. И въпреки това не е чак толкова зле, колкото беше Серанс. Да, хората тук са по…

Катрин сбърчи вежди. Не се беше замисляла за това. - Сега като го спомена... може и да си права. - отвърна графинята.

Катрин се засмя. - То и да исках няма как да го направя. Нямам коне. - отвърна момичето през смях.

Катрин сви устни. - Всички идваме с тази надежда на тези партита, но уви, тръгваме си без такава. - отвърна момичето. - Ако си намериш други приятели никой няма да те вини. Напълно нормално е да искаш да си заобиколена о…

Катрин сбърчи вежди. Лиреа не беше ли виждала пенис? - Каквото и да беше онова? Членът на Каво?

Катрин нервно се засмя. - Ако мислиш, че някой тук разбира какво иска да каже той, ще се наложи да те разочаровам. - отвърна момичето. - Както каза и Евдемия по-рано, опитвай се да го игнорираш. Когато не разговаря с теб…

Катрин се засмя. - Относно говоренето сме си нормални. Само на Каво не му разбираме изразите, а вече толкова години живеем с него.

Катрин се усмихна. - През повечето време сякаш не можеш да проведеш нормален разговор с когото и да е. - изрече тя. - Катрин, приятно ми е.

Катрин тежко въздъхна. - Не се извинявам от негово име, но наистина съжалявам, че трябваше да станете свидетели на това. За съжаление, нищо не е в състояние да го накара да се промени. Просто... свикваш, колкото и отврат…

Катрин се приближи до Лиреа. - Добре ли си?

Катрин дойде и поздрави приятелите си, сетне си наля чаша червено вино.