Търсене

"Е, уверих се, че е истина, взех си сбогом с нея, нямам какво повече да правя тук.", изрече Лилит и побърза да излезе от това място.

"Просто ѝ пожелах нещо за следващия ѝ живот, голяма работа.", сви рамене Лилит.

"Злорадствам? Нищо подобно."

"Все едно." Лилит взе една от свещите върху масичката и я запали, след което сложи едно цвете между ръцете на Силиа. "Дано в следващия си живот се научиш да задоволяваш мъже, ако пак се родиш жена. Това може да ти спаси …

"Не, прилича си на госпожица Дърво, но е наистина странно. Изглежда не можеш вечно да бягаш от смъртта."

"Че е толкова невероятно, чак е странно. Сигурни ли сте, че е тя изобщо?", едва се сдържа да не се разсмее.

Лилит се бе телепортирала в Еритос и дойде до замъка на Силиа. Откри къде са се събрали някои и се приближи до тях. "О, тя наистина е мъртва."

Лилит се качи в стаята си да се изкъпе и да разрови гардероба си.

Лилит се изсмя. "И ако не беше такова дърво също."

"Каквото и да е, няма да се върне, така или иначе.", сви рамене Лилит.

"Просто ще дойда, за да се уверя с очите си, че наистина е умряла. Все още звучи доста странно."

"Добре.", изрече жената. "Трябва да си намеря рокля за уникалния повод."

"Вярвай си.", изрече Лилит.

"Не разбирам защо имаш проблем само с мен, предвид нещата, които Далия и Нана казаха за нея, но добре. Макар и мъртва, продължава да те държи под въздействието си, срамота."

"Това, че я няма, няма да промени фактите."

Лилит махна с ръка. "Е, то така става като отказваш да се виждаш с други. Ако знаеше как да се забавлява, бая неща можеше да има зад гърба си."

"Изглежда странно и е, но мисля, че написаното е истина. Дори и да търси мелодрама, не мисля, че чак би си инсценирала смъртта.", изрече Лилит.

"Силиа е била убита?", изненада се Лилит. "Това е странно, определено."

Лилит отново сви рамене. "И аз не съм я виждала след играта, пък и то къде да се видим? Нищо общо не е било организирано."

Лилит си спомни за историята и се засмя. "Леко тъпо. Силиа си измисли уникална простотия и накрая всички умряхме.", сви рамене жената.

Лилит се прибра и чу гласовете от всекидневната. Тя отиде да провери какво става. "Какво толкова интересно обсъждате?"

"Не че тази беше кой знае какво, но донякъде си права.", отвърна Лилит и се обърна към Крисчън. "Радвай се, че изкара късмет. Някой ден няма да е така. Ще се прибирам." Тя пожела лека вечер и тръгна към имението на Арус.

"О, иди. Тъкмо и тя ще ти каже да не се занимаваш с госпожица Дърво.", изсмя се Лилит. "Трябваше аз да водя играта."

"А аз?", Лилит рязко обърна глава към Силиа.

Лилит въздъхна. "Времето няма как да се върне назад. Ние с рицаря спечелихме."