Търсене

"Разбира се.", изрече Лилит. "Ти можеш да правиш каквото пожелаеш в дома си, тя е тази, която не бива да си вре носа там, където не ѝ е работа. Жалко обаче, че всички дъртачки правят подобни глупости."

Лилит се засмя. "Божества.", продължи да се смее жената. "Нямам представа какво му става, може би просто ѝ угажда, за да го остави на мира."

"Едва ли ще се спре, след като е разбрал какво е да си под хипноза.", изрече Лилит. "Защитава дъртата?"

"Отказва да се занимава с красиви и опитни жени, държи се хладно и към Арус, а уж са много добри приятели.", изрече Лилит. "Ще му свикнеш скоро."

Лилит въздъхна. "Той на всички ни се прави, свикнали сме му вече."

"Не мисля, че би се съгласил. Надали ще те убие без реална причина.", изрече Лилит. "Това, че се обличаш неприлично, според думите на изкуфялата бабка не е основание да бъдеш убита."

"Дори не знам какво точно представлява. Щом може да изключва силите ви, сигурно го пази като очите си."

"Предполагам.", изрече Лилит. "Не си истински йокай? Не ми е хрумвало."

"А тя защо не се е съгласила също да стане демон или не е могла?"

"О, тя някога е била влюбена? Жалко, че нещата са се развили така.“, изрече Лилит. "И има нещо вярно, откакто се появи в Еритос, Юки не говори добре за Крисчън и Арус."

"Юки щеше да получи онова, което иска, ако беше спала с него. Силиа щеше съвсем да изплиска легена."

Лилит въздъхна. "Носи му се слава, че е женкар, ама уви нищо такова не виждам у него сякаш.", изрече жената. "И явно е луд, щом не те е пожелал. Дървото съвсем го е развалило."

Лилит въздъхна. "Надали щеше да се съгласи. Той е сдуханяк, едва ли щеше да е добре с това да прави секс на двора. Не знам как щеше да бъде под хипнозата ти обаче."

"Пробвай със секс на двора си. Красива си, лесно би могла да си намериш компания.", изрече Лилит. "Ей тогава тази ще се гътне."

"Опечи сладки.", изрече Лилит. "Никой не би те винил, ако ѝ сложиш малко червена боровинка или кукуряк. Това са чудесни билки."

"Разбира се. Морските дарове несготвени добре, може да са смъртоносни.", изрече Лилит. "Той не е глупав."

Лилит въздъхна. "Аз пък не разбирам проблема на тая бабичка. И жалко, че не си успяла да се отървеш от нея."

"Не мисля, че би те убил.", изрече Лилит. "От тук присъстващите онзи тъмен елф го е разгневявал най-много и дори и него не е убил, затова не мисля, че има от какво да се притесняваш."

"Е, Моника не го обича, защото той е просто слуга, служил на семейството ѝ.", сви рамене Лилит. "И жалко, това щеше да е епично."

"Не знам колко си силна, но...", Лилит тихо се изкикоти. "Силиа принципно не харесва особено много лилавокоси жени, защото въпросната Моника е жената, в която Крисчън е влюбен. И сега, след като Силиа изглежда така... да…

На Лилит ѝ хрумна още една идея, с която да нарани Силиа, но трябваше да помоли Нана за помощ. "Ела да се отдалечим от останалите.", изрече тя, гледайки лисицата.

Лилит кимна. "Със сигурност.", засмя се тя. "Не е защото предпочита лилавокоси. Няма да изместиш Моника, не виждам защо се опитваш въобще."

Лилит продължи да се смее. "Не съм сигурна дали Крисчън би ти обръщал повече внимание и с лилава коса. Трябваше да поработиш върху сексуалните си умения, не върху косата си.", изрече жената.

Преди да падне на земята, Лилит бе успяла да издърпа един кичур коса изпод шала. Жената бързо се изправи на крака и огледа какво бе сторила. Избухна в смях, когато видя лилавия кичур коса на принцесата. "Боядисала си кос…

"Колко пък лошо може да е?", засмя се Лилит. Жената хвана шала на Силиа и се опита да го свали от главата ѝ. Беше ѝ трудно, явно добре го беше прикрепила. Силиа също не правеше нещата по-лесни.