Търсене

"Че и вие сте странни. Един път изглеждате скарани, друг път сякаш си помагате. Бяхте заедно и на тази поляна сума ти дни.", засмя се Лилит. "Да се прибираме, по-добре."

"И вас не ви разбирам, но няма значение.", въздъхна жената.

"И аз му казах да се държи по-мило, но явно смята, че няма нищо лошо в поведението му спрямо теб.", сви рамене жената.

"Според него не е съвсем така, но да. И неговите странности край нямат.", изрече Лилит.

"На пазара не знам дали наистина ѝ бе скучно или просто компанията ни не ѝ хареса, но все едно. Странна е, така или иначе. Не виждам какво толкова харесва Крисчън в нея.", въздъхна Лилит.

"Тук нямам никакви, защото не се занимавам особено. То и в родния ми град нямах особено.", сви рамене Лилит. "Нещата ѝ се случват предимно, щото не знае как да се забавлява."

"Не мога да кажа.", отвърна Лилит. "Не е особено приятно да си обикновен човек, не е особено приятно и да си кралска особа като гледам."

Лилит се засмя. "Не мога да повярвам, че наистина е очаквала да не ѝ се случи подобно нещо.", изрече жената. "Предполагам за следващия път ще знае."

Лилит се засмя. "От известно навреме насам чувам, че Арус е този, който предимно ти плаща. Също така, какво е станала с госпожица Дърво, че е изгубила толкова злато?"

Лилит въздъхна. "А можеше изобщо да не е така.", изрече жената. "Не го разбирам вече, но все едно."

Лилит доближи Нана. "Изглеждаш радостна. Едва ли появата на този алхимик те радва толкова."

"Предполагам хората там са наистина въодушевени от появата на някого като теб.", отвърна жената.

"Предполагам те устройва. Законите там малко не съществуват.", отвърна Лилит.

"Ако решиш да се заселиш в Шиера, вероятно няма да е.", отвърна жената.

Лилит се замисли за момент. Този експеримент звучеше безобиден, но може би можеше да се използва за нещо по-лошо. "Не мога да кажа как сънародниците ти възприемат нещата. Смяташ да останеш на нашата планета?"

"Че толкова ли лоши са експериментите ти, че те издирват всички?"

"А защо изобщо си направил нещо подобно като цяло?", скръсти ръце Лилит.

"Нямам представа какво ще правим. Освен да залавяме баунтита имахме и задачата да помогнем на тези хора да заловят алхимика.", въздъхна Лилит. "Изглежда ситуацията се усложни още повече."

"Това определено беше доста странно.", тихо изрече Лилит.

"Момичето, което Борто нарани бях аз като Малена. На мен не ми пукаше особено какво точно се случва с нея. Самият експеримент не нарани мен пряко.", сви рамене Лилит.

Лилит също извърна поглед към случващото се. Тези пък кои бяха? Изглеждаха леко познати.

"Като гледам не е да има особено значение.", изрече Лилит. "Ако много държеше на това, едва ли щеше да реши да има каквито и да е отношения с теб. Да не забравяме и Конър, който си е съвсем ненормален мизерник."

Лилит въздъхна. "Може. Аз нямам нужда от подобни неща.", отвърна жената. "Дървото не те заслужава, но изглежда не искаш да разбереш това."

Лилит поклати глава. "А после твърдиш, че горката Нана ти е навредила. Милата госпожица Дърво уж е влюбена в теб, а посмя да стори това. Интересно."

"И все пак.", изрече Лилит. "Донякъде е вярвала, че си ти. Кога е разбрала, че не е така, има ли значение?"