Търсене

- Не си наясно как работят тези отвари ли? Съмнявам се да не си използвала подобна. Все пак, всеки път точно от това се възползваш. - изсъска мъжът. - И не помня на онова парти във вилата на Лилит да съм прекарал вечерта…

Дейвид скръсти ръце. - Направо го приемаш. Затова си позволи два пъти да се възползваш от уязвимостта ми. - изсумтя мъжът. - Дори и тогава не те исках.

Дейвид се изсмя. - Не съм чувал някой да се е хвалил с вас, а съм убеден, че бая хора са минали през ръцете и на двете ви. - отвърна той. - Както и да е, изглежда менталното здраве на нито една от двете ви няма да приеме…

- Говоря за времето преди да прекратим отношенията си. Макар и сега да ми се ще да ѝ вярвам отново, не е толкова лесно. - изрече Дейвид. - Въпреки това обаче, по никакъв начин нямам мечти за жени като теб. Ако исках таки…

Дейвид се засмя. - Нямам нужда от злато и храна. Имам си. Щом имаш подобна власт я обърни към истински бедните в това кралство. Хората все повече мизерстват. - изрече той. - Не ви знам какво правите с кралица Клара и къд…

- Катрин не беше дразнеща. Поне не в началото. После превъртя и се беше обсебила от идеята, че спя с робинята си. Уж се е оправила, но ще видим дали наистина е така. - изрече Дейвид. - Съжалявам, но не гледам на хората с…

Дейвид отдръпна ръката си. - Да ме привличат жени като теб и Лилит? - с погнуса изрече той. - Точно обратното. Отблъсквате ме, колкото и да не ви се вярва.

Дейвид присви очи. - Предвид, че не знаеше за това, преди да ѝ разкажеш, съмнявам се да е разпитвала за това. - отвърна мъжът. - Случилото се помежду ни? Нямаше нищо такова. За пореден път ти се възползва от нещо.

Дейвид сви устни. Притегли опциите си и реши да остане. Той седна до Камила. - Не идвам да те посещавам. - поправи я мъжът. - Разказала си на Катрин.

Дейвид влезе в таверната и си поръча халба ейл. Докато чакаше, мъжът забеляза Камила. - Само тя липсваше тук. - измърмори мъжът и се чудеше дали да не си тръгне.

Дейвид се учуди. Какво ѝ ставаше на Катрин? - Дано и ти не си започнала да употребяваш нещо. - измърмори под нос мъжът, след което влезе в замъка си.

Дейвид изцъка с език. Разбира се, защо да му бъде позволено да забрави това унижение? - Истина е, не е излъгала. За пореден път тази ужасна жена се възползва от нещо. - изсумтя мъжът. - Защо реши да ми кажеш това?

Дейвид отиде да отвори и се изненада, когато видя Катрин. - Здрасти. Какво те води насам?

Дейвид реши да си върви. Тези животни очевидно бяха способни да побъркат всеки. Той пожела лека вечер на който бе останал и си тръгна.

Дейвид не искаше да омаловажава станалото със Силиа, но с тези животни всеки път, разбираше защо тя отново бе залитнала. Та те не я оставяха. Даже се учудваше как той самият не се бе поне пропил заради тях.

И Дейвид тежко въздъхна. Тишината и спокойствието току-що изчезнаха.

Дейвид погледна животните учудено. Те... мълчаха?! Как беше възможно това?

Дейвид дойде и поздрави ненормалните животни, след което си наля вино. Поне този път алкохолът беше, какъвто имаше винаги.

Дейвид дойде да си вземе наградата. Надяваше се следващото събитие да не е свързано със среща с тези животни. Дейвид получава 300 000 злато.

Дейвид пожела лека вечер на животните, които бяха останали и си тръгна.

Дейвид беше съгласен с решението на Силиа. Тези животни изобщо не се издържаха.

Дейвид все повече започваше да разбира защо Силиа бе избрала просто да избяга от това място. Каво съвсем бе изплискал легена.

Дейвид дойде и поздрави животните. Неминуемо скандалите щяха да започнат. Леко завиждаше на Силиа, че бе избягала от това откачено място.

Дейвид си тръгна.

Дейвид въздъхна. - Защото не е особено редно да си изясняваме отношенията по подобен начин. По-добре да седнем и да поговорим.