Търсене

- Срещата може да се състои.

Дейвид въздъхна и се обърна към Катрин. - Съжалявам, че те изложих пред присъстващите. Ще ти се реванширам.

- Няма нужда. - намеси се Дейвид. - Каво като иска да я опита.

- Оценявам опита ти. - усмихна се Дейвид. - Не знам дали се опитваш да се научиш сама или някой ти помага.

- Не. - отвърна Дейвид. Надяваше се езикът му да не се разяде от всичката тази сол. - Ужасна е, но благодаря за опита.

Дейвид въздъхна. - Дано вкусът е по-добър от визията. - изрече мъжът и заграби от салатата. Веднага след като пое хапката в устата си, езикът му започна да пари от всичката сол. Катрин солта от морето ли бе сложила тук? …

Дейвид отново погледна салатата. Катрин сериозна ли беше? - Много ме интересува как си оцеляла сама без робите си, Катрин. - изрече той. - Честно казано, страх ме е да го опитам това.

- А, значи не се шегуваш? - усмивката на Дейвид замръзна и той въздъхна. - Виж, Катрин, ако си решила да ме тровиш, просто кажи.

Дейвид погледна към салатата и премигна няколко пъти. Катрин се шегуваше. - Добре, къде е истинската? - засмя се той.

Дейвид все повече се притесняваше от ястието на Катрин. Надяваше се да е сбъркал за нея и тя наистина да надмине ниските му очаквания.

- Бих го нарекъл мотивиращо. Може би това ще я накара да се усъвършенства и да не е такова бедствие в кухнята.

Дейвид сви рамене. - Защото това ще отговори на въпроса ми колко отчаяно би искала да е с мен, предполагам. - отвърна той.

Дейвид кимна. Не виждаше особено добре какво вършеше Катрин сега. - Честно казано, ще е чудо да оцелея след тази уникална вечеря. Явно имам смъртно желание без дори да желая смъртта си все още.

Дейвид приближи Елвира. - От скалата от едно до десет, колко ѝ даваш? - посочи Катрин с брадичка.

Дейвид въздъхна. Трябваше да си намери някой, който да опита салатата преди него. Определено не му се умираше все още.

- Може да започнеш. Предполагам колкото по-рано, толкова по-добре. - сви рамене Дейвид.

Дейвид дойде и си отдъхна, когато видя, че Катрин я няма. Разбира се, тя сигурно щеше да дойде. Мъжът ужасно много съжаляваше, че я накара да сготви нещо, но знаеше какъв ще бъде резултатът.

Дейвид реши да си върви. Надяваше се Катрин да надмине очакванията му на следващото парти. Той пожела лека вечер на животните и си тръгна.

Дейвид кимна. Не можеше да повярва, че Катрин се бе съгласила на това, явно бе доста отчаяна да си го върне отново. Той нямаше големи очаквания, но щеше да излезе с нея, ако наистина успееше да се докаже. Може би това ще…

- Не, сетих се! - възкликна Дейвид. - На другото парти ще я приготвиш. Знам, че не си добра готвачка и мисля, че би помолила някой да я сготви вместо теб.

Дейвид се засмя. Нямаше никакви очаквания относно това. - Хубаво. Опитвай да я направиш както трябва. На следващото парти я донеси и ще ти кажа дали се е получило.

- Значи все пак не ти е толкова важно да имаме отношения. Искаш да се съглася с твоите условия, но не си съгласна да се съгласиш с моите?

- Искаш да възобновим отношенията си, доколкото знам. Ето, това е чудесен мотив да се научиш. Хем ще можеш да си готвиш, хем ще получиш срещата, която искаш.

Щом Катрин можеше да му върти номера, бе и негов ред да го стори. Мъжът се доближи до момичето. - Ще ти дам един шанс за среща, нищо повече, но при едно условие - подготви се добре и ми донеси вариант на салата Цезар със…

- Никого не съм крал. С Катрин нямаме отношения. Питай я дали ще иска да бъде с теб, макар и да знам отговора.